ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 651
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 651
 |  1.
Смъртта е проститутката, която
отново ще изчукам тази нощ.
Жестоко, грубо, с мръсна мощ,
додето зъбите й не затракат,
додето не премине дълъг спазъм
по улиците, над града, в нощта...
Додето не разпадне се смъртта
във умопомрачителен оргазъм...
2.
Езикът на смъртта - последни сладки тръпки...
Разтресен съм до дъно - гърч след гърч.
Как нежно хапят малките й зъбки!
Как в мен грухти животът като пръч!...
В устата на смъртта - с безмилостна наслада -
изпразвам мощно своя вечен дух!
Езикът на смъртта - обложен, бял, и сух -
облизва се... и ме преглъща в ада!...
3.
Смъртта ме дебнеше във мрака,
но аз издебнах я отзад.
О, как болезнено изкряка,
когато в нейната клоака
проникнах горд, жесток и млад!
Сега съм стар, страхлив, перверсен,
и гавря се със този свят.
Животът е безинтересен.
И ще ме видите обесен,
изчукан от смъртта отзад!
2007
Публикувано от Angela на 17.09.2007 @ 22:41:34
| Рейтинг за текстСредна оценка: 3.16
Оценки: 18
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 317 четения | оценка няма |
показвания 6768
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Гаври със смъртта" | Вход | 15 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Гаври със смъртта
от nqkoi на 18.09.2007 @ 00:02:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Ми какво да кажа може би не е нужно някои нещо да казва , добре подбрани думи .... добре построено но ако това е еротика то дали от смърта ...може ..... както ида е ощото взето май става на въпрос за някои които явно си мисли че можеда си играе с смърта но тя не е продава и най накрая тя си е взела далжимото ..... но щом не съм спрял да го чета посредата значи става да се прочете ! |
Re: Гаври със смъртта
от marmalad на 18.09.2007 @ 02:52:39
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish23/r_rajkova/index.html | патологична самоирония, при това намерила кофти поетичен изказ...не знам какво е предизвикало този ти безпомощен гърч, поете, но да се изпразниш барабар с вечният си дух, е отврат за сетивата ми.
имало е време, в което се възхищавах на твои стихотворения...
а сега ту ти чукаш смъртта, ту тя ти го нашпорва. евтина шизо-римушка се е получила, ако питаш мен, прости, че ти го казвам...
`И смъртта ще остане без царство`
е написал Дилън Томас...
|
Re: Гаври със смъртта
от dimension на 18.09.2007 @ 08:40:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Човече, какво трябва да си преживял, за да напишеш това... |
Re: Гаври със смъртта
от Silver Wolfess на 18.09.2007 @ 09:34:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Владо, ти си прекрасен поет и вероятно обичаш да заиграваш със силните усещания и силните думи, но тази лексика насочва към порно. И докато еротиката, когато е поднесена талантливо, е нещо много красиво, защото съдържа и полета на душата, то порното е чистата физиология. Физиологията е съществуването ни в това тяло, на тази земя и е просто необходимост. Не мисля, че е полет на духа.
А и, какво да ти кажа, в тази игра все ще сме губещите. Смъртта ли? Погледни я от друга страна. Може би е раждане. Раждане в друг свят - непознат и непонятен нам.
Иначе стихът е прекрасно изпълнен. |
Re: Гаври със смъртта
от marteniza на 18.09.2007 @ 09:56:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | Различно за подобни неща изпод същото перо:
ПРЕЛЪСТЯВАНЕ
Тя обича да се съблича,
и обичам да гледам аз,
преродил се във рошаво птиче
върху нейния мокър перваз.
Тя дори не ме забелязва,
и не знае, че аз съм поет,
и надничам във нейната пазва
от вълнение детско обзет.
Тя по някой направо е луда,
и желае от него деца,
и от нейната топла възбуда
изпаряват се мойте крилца.
И разтваря се моята човка,
и запявам й с трепетен глас
за мечтата ми мека и рохка
цяла нощ да я гледам в анфас.
И усетила може би смътно,
че пак някой в нощта я следи,
приближава прозореца плътно
и почти ме допира с гърди.
О, най-после ме забелязва,
и навеждам аз птича глава,
тя ме гушва във своята пазва,
и обсипва ме с нежни слова.
И в миг топлата перушина
се омесва с горещата плът
във екстазна любовна картина
със предчувствие ясно за смърт...
И уплашена тя си облича
тялото - цяло в перца,
и в окото ми тъмно наднича,
и целува ми двете крилца...
Аз усещам как страда ужасно,
но поетът във мене мълчи,
няма нищо сега по-прекрасно
от сълзите във тези очи!
И цял мокър от топлата влага,
пак усещам във тъмното аз,
как ръката й малка ме слага
върху хладния мокър перваз.
И отново аз, рошаво птиче,
прелетявам до близкия храст...
Тя обича да се съблича.
И обичам да гледам аз.
|
Re: Гаври със смъртта
от savana на 18.09.2007 @ 16:37:08
(Профил | Изпрати бележка) http://stanpar.dir.bg | | Е, всички се страхуваме от смъртта, ама чак пък такъв страх не бях срещала. Спокойно човече! Аз пък вярвам, че духът ми най-после тогава ще бъде свободен. |
Re: Гаври със смъртта
от FENIKSMAN на 19.09.2007 @ 01:54:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Е! Сигурно с това си шашнал хлапетиите в квартала! Браво!!! |
Re: Гаври със смъртта
от estela41 (metafora@abv.bg) на 19.09.2007 @ 08:22:38
(Профил | Изпрати бележка) | Разтърсващо трио!!!
Обикновено смъртта се възприема като отправна точка, за да се оцени смисъла на живота, да се решат екзистенциални проблеми и да се надникне в неопознатото, а в твоята творба човекът е център и мярка. Той е стигнал явно до такава точка на познанието, че дръзва да опорочи светостта на оня мистичен страх, който ни призовава да бъдем добродетелни.
Младостта (първи и втори куплет) е готова за преход, за разкрития и въвеждане в други светове. Отношението към смъртта тогава е почти екстазно, романтично, което ти си разкрил с онемяващ подбор от образи. Когато се надсмива над "онези с косата" , фолклорният юнак влиза в ритуали, впечатляващи с чистота и гордост, а твоят лирически Аз, в стила на модерните времена, се гаври с нейното превъзходство, поставя под съмнение мощта и и в дивия оргазъм на обладаването въвежда прастарата истина, че където умира едно, се ражда друго. И смъртта прави възможно възраждането на непосветения, който трябва да преодолее несъвършенството си.
Смъртта убива плътското и извежда душата извън пределите на бита, а в твоя стих тя е обект на именно онези сили, които погубва.
Желанието противостои на мисълта за край и то е лостът , който ни движи и по който полепват нашите представи за грях и отчаяние. И Смъртта побеждава именно онзи, който вече е загубил интерес към играта и се е превърнал в "пътник", очакващ друг да му купи билет и да избере влака заникъде...
Що се отнася до езиковата образност на творбата ти - напълно в стила на експресионизма : шокира, стъписва, пронизва, руши представите за поезия и дърпа "мечата кожа" от шията или нозете...на Музата:))) |
Re: Гаври със смъртта
от Ficho на 20.09.2007 @ 10:53:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Стихото си е силно, само дето не е за пуритани и викторианки. Да не четат, като не им харесва. Ама не, те такива като чуят, че някъде някой написал (нарисувал, фотографирал, публикувал) нещо по-така, първи се нареждат на опашката, ама тайничко. А стига лицемерие! |
Re: Гаври със смъртта
от 4itatel4e на 28.10.2007 @ 20:12:20
(Профил | Изпрати бележка) | Талантлив, но ... Жалко!!!
|
Re: Гаври със смъртта
от lightgreen на 29.10.2007 @ 21:21:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Дойде ми освежаващо. |
Re: Гаври със смъртта
от lightgreen на 29.10.2007 @ 21:21:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Дойде ми освежаващо. |
Re: Гаври със смъртта
от Esoterica (vulnerable@abv.bg) на 10.12.2007 @ 06:00:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.myspace.com/cinemabizarrealas | | Е те такава пародия нийде няма!!! Ахахахаха, евала! Просто съм потресаващо възхитена от тоз необуздан талант , що се крие в теб и излиза мощно и неукротимо като цунами - БУМ! и ТряС! и ме уби! Хаахааахахах! |
|  |
Начало
ХуЛитери
