Както никога ти ме докосваш
с пръсти полудяли от търсене,
вихри се щастие омагьосано
от неродени, изстрадани вопли.
Както никога стене душата ми
покосена от силния звън
на камбани раздиращи мрака
от непреживяния, лилав полусън.
Както никога не мога да тръгна
без да се обърна назад.
Слънцето магнетично ме прегръща.
Оставям се на мигновената страст.