Лондон, Англия
Дами и господа,
Искрено се извинявам, че не мога да присъствам на поетичното четене тази вечер. Отдавайки дължимото на работата си, на нарастващото си усещане за нереалност и на страха си от удавяне в морето на вдигнатите нагоре погледи, наех безработен актьор да ме представи.
От мое име той ще чете стихотворения, ще отговаря на въпроси, ще подписва книги, ще се напие и най-общо ще поддържа поетичния имидж.
Разбира се, изпълнението му ще бъде слабо, прекалената му страст да се хареса и нервният му маниеризъм ще са съзнателни и не е нужно да споменавам, че ще му липсват харизмата, чара, хумора и суровата животинска сексуалност на истинския поет.
Аз съм сигурен, обаче, че вие ще се насладите на вечерта и ще ми простите ниско платения заместител, дори и маската да падне и неговата истинска същност да се прокрадне под нея.
Сърдечно ваш,
Роджър Макгъф
* Това е писмото, с което Роджър Макгъф блъфира публиката си при поетичните си четения. Когато публиката не го е виждала на живо, обикновено му вярва.