автор: marteniza

Дъщеря ми се учи да готви.
Край огнището свещенодейства,
инстинктивно налучкала котвата,
придомяваща всички семейства.

Смесва вкусове, гозби подправя -
магданоз, копър, джоджен, босилек.
Гледа никога да не забравя
най-основното - лудото биле.

Пробва ригън, овчарска торбичка,
от душицата бабина ръси,
щипка обич, медец от пчеличка
и горчик от тревичките къси.

Дъщеря ми ще стигне с годините
на рецептите сложни предела -
през котлето ще минат чужбинските
чер пипер, джинджифил и канела.

Ще пътува и бавно ще свиква
с другостта на огнищата свАрени;
но ще носи в дланта си, да сипва
от солта на земята ни шарена.