автор: kateive

Искам да се слея с нея,
но не по начина по който
всички ние някой ден
ще го направим!

Ще се превърна в птица,
ще летя в небето тъй свободна.
Ще бъда и река
и ще отнасям спомените
в моите води-
спомени горчиви,
спомени горещи...

Гледам клоните на дърветата
толкова живи, нежно-спокойни,
иска ми се да съм като тях -
просто велики, толкова вечни!

Вървейки гледам надолу,
а паветата се сливат,
придобивайки цвета на нищото.

Ще стъпвам върху тях и ще вървя,
пътеката ще става все по-тясна,
но аз ще продължа и дори да свърши
ще избягам. Май ще полетя...

Изведнъж някой ме стряска,
връщайки ме бързо в реалността,
откъдето се опитвах да избягам.

Ще седя на тази пейка в парка
и ще чакам, и ще мисля,
докато съдбата не реши
в какво да ме превърне.

Но в земята няма да отида,
не и там, моля, не и там!...