автор: frezija

Поглеждам в огледалото
и нещо там,
в очите или устните
и аз не знам,
но силно ми напомни за момичето,
което си играеше на птица.

Летеше със крилата си измислени,
етажите на къщата-кулиси
го скриваха от погледа на хората
(нали не биваше да заговорят!)
Понякога, самО,
макар за малко,
играеше на златната русалка
и къщният му двор – море и пяна,
поемаше на път към океана.
Поглеждам в огледалото – неканена,
една сълза се спускаше към рамото,
на малкото момиче –
днес пораснало.
Къде е роклята от водорасли?

И птичите крила, кажи, къде са,
разплакана, несбъдната, принцесо?!