Приятелство и завист – колко странно?
Две думи под единен знаменател!?
Приятел да завижда е безсрамно!
Завижда ли – не ти е той приятел!
Завистникът човек е злонамерен!
Добре ли си – яде го злост ръждива!
А случи ли се ден злокобен, черен,
сияе той и радост го залива!
Ако те види весел и красив,
завистникът от злоба ще немее!
А случи ли се и да си щастлив,
направо трудно ще го преживее!
` Най-често завистта е грозно алчна!
Желае всичко тя да притежава!
Пари и власт, имоти, и съдбата
на хората тя иска да решава!
А също завистта е лицемерна!
С лъжи обсипва жертвата наивна!
Ласкае, хвали, прави се на верна,
щом полза има – става тя активна!
Завистникът подлец е безподобен
и нищо мило, свято не признава!
Той клетва да пристъпи е способен!
Приятел да измами често става!
Завистникът клюкар е долен също!
Той вре носа си в чуждите проблеми!
Разнася ги по дворове и къщи
и се стреми да станат по-големи!
Завистникът е също и предател!
Най съкровенни тайни той издава!
При изповед – приятел и ласкател
• така наивникът се доверява!
Да си завистник – значи да си болен!
Рязяжда те отровната ненавист!
Дори да си богат с живот охолен,
към бедните изпитваш даже завист!
За завистта до гроб лекарство няма!
Нещастен е завистникът до край!
И колкото е повече голяма -
ни ден, ни час, ни миг покой не знай!
Не бой се – завистта не е заразна,
щом чист човек си с идеали, цел!
Ще скита тя наоколо напразно!
Не ще успее, щом си твърд и смел!
Ако желаеш с нея да се справиш,
не трябва срещу нея да вървиш!
А просто без храна да я оставиш-
така ще можеш да я победиш!
Когато срещу нея се изправиш,
по силна, злобна, подла става тя!
Ако пък мъдро просто я забравиш,
повяхва като есенни листа!
Ако пък твой приятел е обзела
и жално ти е да е неин роб!
С добро го поучи, с постъпка смела!
Отстъпиш ли – загубваш го до гроб!
Дай му ти внимание чудесно!
Забрави! Прости му глупостта!
Грешката да види ще е лесно!
Ще раздели със завистта!
Сам да осъзнае той вината!
Да се срами, кае и кори!
И тогава дърпайте чертата !
Нека с дружба ГОСПОД Ви дари !