автор: velar

- Обичам леопардите!
- С доматен сос, завити в салфетка!
- Не, така предпочитам зайците!
- Скъпи Кол, не бъди жесток, смени доматения с морковен сос!
- Дадено, Бъри, за теб съм готов на всякакви жертви.
Седемнадесет полуизсъхнали листа от картофена палма се отрониха под напора на гръмогласния момчешки смях. Колопендър и Бърничко седяха под въпросната палма и майстореха нещо, скрито под голямо зелено покривало. Младият носорог избърса ръце в зелено-жълтата си фанелка и тръгна към реката с голямо дървено ведро. В това време заекът Бърничко вдигна зеленото платно и всички видяха тяхното изобретение. Под всички разбирайте една сънлива сова и два брадясали кокосови ореха. Изобретателите наистина бяха избрали подходящо за пазене на тайна място. Заекът повдигна дългите си гащета, синьо-бяло ситно каре, поглади корема си и се провикна към приближаващия Колопендър:
- Почивкааа! Време е за обяд.
- Нали обядвахме преди час?!
- Час!? Не беше ли век!
- Дали ще заработи, а? - попита задъхания носорог и изсипа водата през един причудлив отвор на странната машина.
- Залагам един, не - половин банан, че ще тръгне.
Колопендър се усмихна, пристъпи към машината и натисна едно черно копче.
Машинарията, с форма на раздърпана голяма кошница, засъска, пръсна няколко капки вода към момчетата и ... заработи. Две шапки - червена и синя, полетяха нагоре, а осем палмови листа се спуснаха надолу. Шапките не се върнаха, а останаха да гледат отвисоко и на сравнително безопасно място странните събития, които явно предстояха.
/следват продължение - 2 и 3/