Беше хубава слънчева утрин. Потребителят спря колата си край езерото и се огледа. Слънцето се оглеждаше във спокойната водна повърхност, а във водата подскачаха жизнерадостни и доволни от живота малки рибки. Наоколо цареше пълна идилия.
Нашият герой сложи стръв на голямата кука и зачака. Вече се беше унесъл, подпомогнат от нежните лъчи на есенното слънце, когато върхът на въдицата му се огъна. Сепнат, той скочи бързо и задърпа с все сили голямата риба. Борбата бе безмилостно жестока, борбата както казах бе епична, но Потребителят не се огъна. Твърдо и безкомпромисно сломи съпротивата на рибата и внимателно я извади на брега.
- Алоооу, ей – проговори рибата с човешки глас – кой си ти бе?
- К-к-к…как-к-к....какво – запелтечи изненадан Потребителят
- Я се легитимирай! Имаш ли въобще право да ловиш тук?
- А ти кой си? – попита риболовецът след като се поосвести от шока.
- Сома Сомов, рибен представител на сомското малцинство в това езеро – каза важно дебелата риба и приглади мустака си.
- Ето билетът ми, всичко е напълно редовно и имам право да ловя тук – гордо отвърна Потребителят.
- Айде, събирай си пъртакешите и дим да те няма оттук – кресна Сомов.
- Но…
- Я отвори торбата да видя какви нарушения още си надробил! – Охооооо, гледай ти - клатеше глава сомът - тая риба я конфискувам в името на езерото. Искам в десетдневен срок да ми представиш обяснение в писмен вид къде, как и защо си хванал и задържал противозаконно тази риба в торбата.
- Моля ви, г-н Сомов, недейте така. Ще пусна жалба срещу вас!
- Хо-хо-хо-хоооооо – избоботи тлъстия сом – ти знайш ли кво значи имунитет бе, магаре с магарето му? Ти знайш ли, че к`вото и да прайш с пръст не можеш докосна сом? Ний имаме права, бе! Айде ся да ми изчезваш от очите, докато не съм се ядосал.
После навря лакомо муцуна в торбата на бедния риболовец, засмука с огромната си паст всичкия му улов и с един удар на мощната си опашка отплува към дълбините на царството си.
Потребителят наведе смирено глава и тътрейки крака потегли към дома си, а през това време в Южна Америка една жаба стъпи накриво и си изкълчи крака. Ето какво става, като не гледаш къде да стъпваш....