автор: miglena

Безмълвен писък в здрача
описва ненарисувани картини...
Къде си?!... Не мога да заплача,
а пустотата ме обсебва... вместо тебе...

Многоточия... Като че ли потъвам
в облаче от нежност, и отплувам...
не надалеко, а ... към тебе...

Въздъхвам... някак без усмивка,
макар че съм едно усмихнато сърце,
но ... само и единствено ... за тебе...

Не ми се пише... искам да извикам,
така, че да ме чуе твоята звезда:
една целувка си пожелавам... от тебе...

Къде съм?!... Непонятно измерение:
реална виртуалност без реализъм и
виртуално реализиране на фантасмагории
... а непрекъснато съм... уж...със тебе...

Тук си, но не сиии... И не е писък, а...
вдъхновение... Ето, успях да се усмихна :)
Мъничко, но... от сърце... на тебе... :)))

И... на екрана... И на спомена-мечта...
Уаууу, синьо щастие мое, търся те...
не че те няма... не че не те намирам...
напротив! :))) Осъществявам "контакта",
"връзката"... "допира"... до тебе...

Знам, че в отговор ще ми се усмихнеш мило,
с нежност, която ме обгръща... моето
синьо наметало... когато съм... без тебе...

И ти обещавам да се усмихвам, вместо да
раздирам здрача със безмълвен писък...
Ето, усмихвам ти се :))) И съм...твоя :)))

А ти... нали няма да забравяш...да се
усмихваш на... вълшебността.... и на
своята мечта-спомен за... :))) мене...:)))