автор: vboychev

защо се връщаш тук
когато ме няма
по стъпките ми избелели
и палиш свещите ми тихи
в косите си на помен със звездите
до спрялата ми късна нощ
в луната с тъжните си вълци
в гнездата с мъртвите си птици
да ме докоснеш със въздишка
от ненавременна роса
и над цветята ми да плачеш
като забравена върба…