автор: vboychev

обичай ме с упойка
по устните си топли
кръвта ми омагьосай
сърцето ми да спре
за този миг да дишам
с очите ти прегърнат
в ръцете ти да плувам
невинно закъснял
за траурната зима
за бялата печал
завинаги да спре
по устните ти тежки
звездите ми безцветни
да падат огледално
на ляво от смъртта
презирам суетата
на тъжните ти нощи
за мнимата им болка
и бавната игра
на нови закъснели
измамени целувки
в ръцете ми умора
в гърдите ми съня
за който те обичам
безсмъртно упоен…