автор: bedstvieto

Гуакамолето цъфти веднъж в годината ... Тогава , когато земята се спича тъжно от жегата , а дърветата надигат тежко глави , за да проверят дали има облаци ... Дали има надежда за дъжд . Гуакамолето дава плод веднъж в годината . Тогава , когато топлите дъждове са лиснали в лицето на земята , измили са праха по улиците и са прогонили унинието от лицата на хората .
Лаура гледаше втренчено жълтата топка провряла се между острите зелени листа. Тя щеше да изяде гуакамолето днес , убедена,че тази година ще има втори плод. Нямаше представа от къде идва тази сигурност , едва ли имаше значение .
Лаура захапа с настървение натежалата сладост , притворила очи от удоволствие . Меден сок с ухание на жасмин или на канела или на карамел или на свежа утрин прокапа по брадичката и. Прокара път по врата и , за да се впие с мокри пръсти в памучната нощница .Сладки , уханни вадички се спускаха по ръцете и . Лепкавия сок сладострастно превземаше кожата и с цвят на café au lait . А небцето и изпитваше екстаз , достоен за рая.
Никой в семейството не разбираше страстта на Лаура към гуакамолето . Тя се грижеше за него с всетдайността на поклонник и пазеше плода от петтимата си братя с настървението на вълчица.
- Тази година ще цъфне два пъти – каза неопределено на майка си точно преди да се шмугне в топлата прегръдка на душа.
- -Гуакмолето ще има много важна причина , за да направи това ,скъпа – засмя се майка и
- Дяволски си права – промърмори Лаура ,приготвяйки се бързо за работа .
Пътя беше един и същ , всеки ден .А всеки ден поразително приличаше на предния . Лаура излизаше в шест часа , за да се срещне с най-добрата си приятелка пред сладкарницата на Пепе .Той добродушно им подаваше пакет с канелени бисквити .
- Лаура , кога ще си омъжиш за мен ? – подвикваше весело , а големия му корем се смееше одобрително заедно с него.
Двете момичета се заливаха в кикот и подтичвайки подължаваха напред , към кафенето на Филипе. Уханно какао вече ги очакваше на масата до вратата в градината . А малката палма ги пазеше от срамежливото докосване на току що пробудилото се слънце.
- Лаура , дори и един ден да не дойдеш , ще изгубя клиентелата си от години . – държеше се за сърцето Филипе , а бялата му усмивка грееше от удоволствие . – Всеки ден благодаря , че те има , хубавата Лаура.
В седем часа двете приятелки се качваха на автобуса , за да заемат след половин час работните си места в шивашката фабрика . И така улисани в нови платове , кройки , проби , скици , спорове и аксесоари минаваше деня им . Лаура харесваше работата си Обожаваше момента в който виждаше новата ефирна материя и в съзнанието и вече се увиваше в богата , изкусителна , женствена линия около тялото на някоя от манекенките .
- Ще цъфне още веднъж тази година – изтърси на прителката си Лаура , като почукваше ритмично с молива върху току що нарисуваната скица.
- О, Лаура – въздъхна тежко Кончита .
Кончита и Лаура бяха приятелки от люлката . Лаура беше проплакала шест часа по – рано . Винаги деляха всичко , винаги споделяха всичко . Винаги се изчакваха , за да продължат заедно . Но Кончита никога не разбра страстта на приятелката си към растението . Чувстваше с кожата си , че по някакъв начин дава сигурност и сила на Лаура , но не можеше да си обясни как .
Лаура беше красавицата .Имаше мургава кожа , която покриваше крехкото и тяло ,като най – фин сатен. Беше нежна , малка , като сърна . Но с изкусителната , протяжна грация на котките . Черна коса се спускаше , като бесен водопад по гърба и . Непокорна , луда , гъвкава , бляскава , бясна ... Великолепна грива побрала в себе си непосилна виталност. Лаура често я увиваше в панделки , ластици , щипки , но безрезултатно . Черните кичури , чаровно извити в краищата винаги се изплъзваха , за да се спуснат галещи нежния овал на лицето и . Сякаш за да подсилят още повече изумителните зелени очи на Лаура. Огромното зелено святкаше с такава невероятна наситеност , че приковаваше в плен всеки осмелил се да я погледне . Хубавата Лаура.
Тя знаеше , че влудява мъжете . Че отнема съня им . Че ги превръща в блуждаещи призраци . Че са безумни пленници на магията , която излъчваше . Знаеше , че братята и често размахваха юмруци срещу младите . Знаеше , че женените въздишат тайно вбесявайки жените си и собствения и баща .
Лаура се беше свила на люлещия се стол в градината и бродираше малки брокатени мидички върху шала на една от роклите . Задушно беше . Без слънце. Мътното небе притискаше земята в тежка прегръдка , заплашвайки да я остави без дъх. Океанът ревеше бясно . Грохотът на разбиващите се вълни се чуваше в къщата . Бурята тичаше към тях със страхотна сила . Лаура обожаваше бурите . Чустваше силата на майката природа . Това я наелектризираше , възбуждаше и вдъхновяваше . От малка стоеше приковала поглед навън , наслаждаваше се , споделяше яростта на стихията , приветстваше я . Дишаше мощно с хъс озона , попиваше алчно пръските на океана , а очите и святкаха възбудено от адреналина. Майка и винаги се беше притеснявала от любовта на дъщеря си към бедствията . Братята и се страхуваха от нея в тези моменти и тайно я наричаха вещица . А баща и свикна да не забелязва .
Лаура се люлееше в стола и тананикаше тихо . Утре ще е различно . Утре живота ще се промени . Гуакамолето беше цъфнало отново . Жълтия му плод вече тежеше от сок. Утре щеше да започне да пропуска уханната си сладост. Утре щеше да се промени всичко . Лаура го знаеше със сляпата увереност на оракул. Тя винаги беше разполагала с тази увереност . За това никога не се поколеба , никога не се изкуши да наведе глава и да изчака на завет бурята да отмине . Лаура сграбчваше момента с яростта на хищник и го изпиваше със сладострастието на обречен . Беше създадена за страст . Тя се пропиваше през кожата и , разнасяше влудяващия и аромат на канела и жасмин , за да обезсили десетките поклонници.Лаура знаше ,че има обожанието им . За това често ги възнаграждаваше с безрайната си красива усмивка , присвиваше кокетно очи , кръстосваше дългите си крака и гледаше как сърцата им примират .Мъжете се обезсилваха в обожанието си ...
Лаура чувстваше ,че той ще дойде да вземе любовта и ,когато изяде втория плод на своето гуакамоле .
Бурята вилня цяла нощ. Троши с такава страст , с такава ярост , че старите се кълняха , че никой не помни подобно бедствие. Размахваше бичовете си безмилостно , яхнала облаци , изливаща пороите си от сълзите на своята безбрежна самота .Слънцето я прогони рано . Докосна с нежна ласка синъото на океана и го укроти с търпение .Възпря лудия бяг на вълните и ги подгони във весел , пенест впряг към брега . Завърна заблудените лодки в пристанището. Миришеше на живот ... И на слънце ... И на пресен вятър ...
Лаура отвори очи , за да открие пред себе си най – голямото гуакамоле , което беше отлеждала. Всичко в нея крещеше . Той беше тук . Беше го виждала десетки пъти в съня си . Времето му дойде . Скочи от леглото и се втурна към всекидневната стая . Още топла от съня . Още изкусително разголена . Още зашеметена . Замръзна до вратата . Косата и се спускаше в жив водопад . Устните и потръпваха от възхищение . Очите искряха още по-зелени .Беше същия като в сънищата и .
Габриел никога нямаше да забрави , това топло , неестествено красиво видение . Беше се приютил в къщата ,за да избяга от бурята и властите . Беше доверил живота си на близкия си приятел Ангело за да изгуби душата си , в изумрудените очи на сестра му. Сърцето му се сви в непосилна болка . Той разбра , че го беше хвърлил в ръцете и . Беше осъзнал , че няма да може да затвори никога повече очи . Тогава реши , че тя ще е негова .
Месеци скиташе из джунглата , криейки се от войниците на коменданте . Месеци наред спеше на крак , ядеше каквото намери , прекарваше часове , разпитвайки братята и за нея . Хората , които го бяха последвали , доверили живота си виждаха , че страда от болката на младите .Синъото на очите му ставаше мътно , когато някой споменеше нейното име . Дъждовете отминаха и пак се върнаха . А той беше все така далеч . Тялото му заякваше , изпълваше се със сила . Чертите му придобиха безкомпромисния характер на млад мъж .
Върна се заедно със слънцето . Не пита никой . Не говори с никой . Взе я както беше решил . Окова я в любовта си . Нарече нов град на нейното име . Построи най – голямата къща и се зарови в страстта на любовта си .
А Лаура разцъфна с красотата на съвършенството .Отдаде се на мъжа си . Опиваше се от силата му . Приведе глава пред волята му . Пожела си щастие и го получаваше с пълни шепи . Обичаше и обожаваше за първи път в живота си и това и хареснаше . Защото получаваше същото .
Насади в градината гуакамоле .