автор: trepach

Не виждаш ли как стария гларус
прегракнало крещя, крещя и отлетя?..
Не чуваш ли как зеления кипарис
тихо се отърси от снега?...
Не чувстваш ли как в твоите обятия
потъвам заслепен като звезда?..
Прекрасна нощ на моето разпятие…
с тъгата си желая да те възкреся.

Потънали неземни мисли
разстилат се във твоите води.
Прегръщаш ме и ме разлистваш
с омайващо разпуснати коси…

Изгубен в бързащото време,
не мога да открия своя път…
Във шеметна забрава ме поемаш -
във вихъра на омагьосания кръг…

Не виждаш ли как тихо се измъкват дните,
объркани от свойта светлина?..
Не чуваш ли как скришом в нощите
забързана пристига старостта?..

Не чувстваш ли как ненамекващ и напиращ
във тебе е стаен Животът?..
Прекрасен Миг, за който ти разбираш,
едва, когато тръгнеш с кръста към Голгота…

Родилен вик разтърсва те в нощта.
Потропват буците по пресния ковчег.
Какво остава между тях???
- Един обикновен човек!?.
- Една мечта!?.
- Една илюзия,
- Eдна съдба…
родена и изпепелена
като прашинка във огъня на Вечността!!!