автор: velar

Кръв по скулите на хълма -
мак до мак са разгорели,
като звезден прах разсипан.
Аз пристъпвам, тъмен-тъмен,
с мисли до стена опрели.
В мен - без звук щурчето хлипа
за отминалото време.

Изведнъж
пред мен избухна
маков огън, огън звезден!
Канарата черна рухна,
пак съм тук -
небесно-земен.