ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 721
ХуЛитери: 1
Всичко: 722
Онлайн сега::: pastirka
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | - Това е всичко, скъпи! – каза момичето. – Ако си съгласен, да тръгваме...
В интерас на истината, ако някой беше скъп в буквалния смисъл на думата, това бе тъкмо то. По груби изчисления тарифата му за една минута надхвърляше двукратно сумата, която и най-развинтеният таксиметров брояч отчита за километър нощен преход. Но определено си заслужаваше парите – имаше си всичко, а всичко, което си имаше, беше повече от хубаво. Заоблените форми на тялото му плавно преливаха една в друга, а гънките на леките му дрехи ги подчертаваха още повече.
За първи път от началото на срещата ни я погледнах в очите и веднага го отчетох като грешка. Като малък се бях давил на Северния плаж. И досега, дълги години след това, в сънищата ми като кошмар все още ме спохожда преживяното. Връхлетя ме същото усещане – потъването в тъмна синъозелена вода, което продължава дълго - още... и още... и още – само надолу, в дълбокото... и страшната мисъл, че това потъване никога няма да има дъно и край... Поех дълбоко въздух – бях спрял да дишам за секунди, а може би и за минути – и с усилие отместих поглед встрани.
На една от дървените пейки в алеята за пешеходци беловлас старец разпъваше овехтял акордеон и пееше романс от началото на предния век. Под смесената лунна и луминисцентна светлина плуваха думите м о р е, п ъ т, в я р н о с т, л ю б о в. Пред лъскавия плочник на хотела движението в двете посоки не секваше. Момичетата бяха повече от мъжете. Някои от тях се спираха, ръкомахаха и се смееха. Бях заговорил няколко, но те не се оказаха такива, каквито търсех. Момичето пред мен се различаваше от останалите не само по яркия грим и напластеното върху устните му ярко червило. Други бяха и очите му – тревожни и ясни. И тъжни.
То също погледна встрани.
Именно в този миг започна потопът. Въртопи вода заляха улицата и тротоарите, плетените столове от кафенето на ъгъла първи заплуваха надолу към плажа, последваха ги масичките с вбитите в тях разноцветни чадъри. Доскорошните минувачи, изненадани от течението, падаха в стелещите се нашироко вълни, и давейки се, размахваха ръце и крака. Докато се катереше на пейката, старецът изпусна акордеона си и той се понесе последен към морето, разпънат като огромно ветрило. Бризът епично развя бялата брада на музиканта, а самият той, изправен на дървените летви като на сал - същински възкръснал библейски Ной - се оглеждаше с невярващи очи околовръст...
Наведох глава, затворих очи и целунах момичето по устните. Когато ги отворих, видях изненадата, внезапно сменила тревогата и тъгата в очите му. Беше голяма и, бога ми, много по-силна, отколкото когато се обърнах и тръгнах назад, а на мястото, където бях стоял преди малко, закова полицейска кола. От отворените й в движение врати изскочиха двама униформени колеги.
За броените мигове, докато стоеше притиснато от две страни, момичето заприлича на нежната сърцевина на мида, затворена между тъмните си черупки. После колата потегли, а улицата възвърна предишния си вид.
Тази нощ повече удавници няма да има, помислих, докато чистех червилото от устните си. Чувствах се добър и чист. Сигурно така са се чувствали и първите апостоли. Всъщност – нищо ново под луната. Момичето имаше достатъчно време пред себе си, за да си спомни за единия от тях. Онзи, който преди повече от двадесет века бе показал пръв, че целувката е знак с унуверсално значение. А за мен оставаше споменът за изминалите десетина минути, и още – оставащите минути до полунощ, до новия ден, и до всички останали, през които вече нямаше да бъда същият.
Публикувано от Amphibia на 11.09.2007 @ 01:12:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 12
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 107420 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Целувката" | Вход | 12 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Целувката от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 11.09.2007 @ 05:57:59 (Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Хей, Матадор, ето че открих още една обща тема между нас - темата за необходимият грешник - Юда!...Винаги ме е занимавал неговият образ!Даже имам стихотворение-нямам го тук, а и не го помня наизуст, но завършваше доста еретично - не плачете за Христос-него го чака безсмъртие, плачете за Юда !...Неговото предателство беше необходимо, за да изпъкне жертвата на Христос!...
Значи и ти си изкушен от прозата?!...Великолепен къс разказ!Помествал ли си на сайта и други?Питам, защото нали съм при вас отскоро...Че |
Re: Целувката от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 11.09.2007 @ 22:26:10 (Профил | Изпрати бележка) | Hola,Che! За Юда - смятам, че е една от най-сложните исторически фигури на всички времена. Истината, както винаги, не е еднозначна - може би бъдещето ще успее да хвърли повече светлина върху неговата противоречива личност.
Изкушен съм (от прозата), разбира се! :) Само че ми е доста по-трудно да напиша нещо в проза (не че писането в мерена реч ми е лесно!). Сигурно причината е в това, че за написването на една епиграма или едно стихотворение са достатъчни моментен импулс или вдъхновение, и едно впечатление или идея (както и владеене на добра техника, разбира се), докато писането на проза (поне такава, каквато ми се иска да пиша) изисква постоянство, познаване на описваните факти (в частност), както и ако не богат или солиден, то все пак достатъчен житейски опит (като цяло), техниката - едно на ръка. И не на последно място - време!
Благодаря за добрите думи, казани от теб за получилия се резултат от няколкомесечното ми (с прекъсванията) старание! :)
Поздрави, Танцуваща с гарвани! :) |
]
Re: Целувката от didislava на 11.09.2007 @ 08:50:01 (Профил | Изпрати бележка) | Понеже се развълнувах много, напомни ми един мой позабравен стих...Позволявам си да го споделя, под този хубав разказ...
Целувка
Целуни очите ми... но леко, нежно, мило ,
както при допир с крехък стрък трева
виждаш ли... това ги промени,
гледат с кадифена мекота,
в тях луната се огледа
и звезди блестят,
времето бавно,
неусетно
спря
докато
вдишам пак,
възвърна ритъм
със часовника във такт,
уловя валежа на звездите
около пълната от щастие луна
във погледа ми мек от кадифености,
променен от устните ти с топлота,
досущ като докосване със крехък стрък трева,
а всъщност бе една целувка... по очите... мигновена |
Re: Целувката от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 11.09.2007 @ 23:11:14 (Профил | Изпрати бележка) | Ех, че е хубаво това "целувка по очите мигновена - докосване със стрък трева"! Завист - бяла! ;) Радвам се - за развълнувания незабравен стих - поздрави от Танцуващият, DidiSlava! :) |
]
Re: Целувката от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 11.09.2007 @ 23:54:55 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за добрите думи, Pord! Това сравнение с Кортасар направо ме хвърли в трибуните - харесвам тоя писател, автор както на класна проза (фен съм на разказите му), така и на стойностни стихове. Между другото, мислил съм си - дали името му не идва от глагола cortar - в превод от испански: режа, разрязвам, порязвам, разсичам - все действия, водещи до раздробяване, наситняване на нещо - оттам и тоя характерен стил на писане с взирането в детайлите. Какво да се прави - явно някои просто се раждат писатели още с името си! :)
Поздрави от Танцуващият! :) |
]
Re: Целувката от antrakt на 11.09.2007 @ 21:10:59 (Профил | Изпрати бележка) | ...ако не продължиш да публикуваш разказите си (не казвам пишеш, защото през този разказ прозира усъвършенстван природен талант), ще загубим повече от теб :)
имаш стил, очи и.. естествено думи ;)
разказите ти са прекрасни, написаният и този в ..междуредието :)
...доцелува ми се :( |
Re: Целувката от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 12.09.2007 @ 22:31:56 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за добрите думи, Antrakt! И добре дошъл отново - къде се бе изгубил? Обещавам, но засега нямам нищо друго за публикуване - имам започнат един "Разстрел", но проза наистина се пише трудно - не зная кога ще сложа точката (или многоточието) в края му. Целувай - хубав е девизът "Прави любов, а не война!" ;)
Моля да бъда извинен за късния рекомент - поздрави от Танцуващият! :) |
]
Re: Целувката от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 12.09.2007 @ 22:33:10 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за добрите думи, Antrakt! И добре дошъл отново - къде се бе изгубил? Обещавам, но засега нямам нищо друго за публикуване - имам започнат един "Разстрел", но проза наистина се пише трудно - не зная кога ще сложа точката (или многоточието) в края му. Целувай - хубав е девизът "Прави любов, а не война!" ;)
Моля да бъда извинен за късния рекомент - поздрави от Танцуващият! :) |
]
Re: Целувката от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 12.09.2007 @ 01:50:40 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави за разказа, Танцуващ! |
Re: Целувката от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 12.09.2007 @ 23:39:33 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Ida - поздрави и за теб - от мен! :) |
]
Re: Целувката от pavli на 12.09.2007 @ 02:39:07 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/pavlinapetrova | Здравей, matador! Мина през едно "Е" и стигна до цяла целувка. За пръв път чета разказ, публикуван от теб. И вече няма да бъда същата... Забъбукаха ми мислите и сетивата. Съпреживях случката... И не само... Останаха следи от усещанията. Благодаря ти! |
Re: Целувката от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 13.09.2007 @ 00:57:54 (Профил | Изпрати бележка) | Понякога точно от едно "Е?" се стига до целувка. ;) Аз ти бладодаря, Pavli - радвам се, че ми гостува и сподели - поздрави от Танцуващият! :) |
]
Re: Целувката от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 13.09.2007 @ 22:39:23 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за добрите думи, natalina1970, приемам ги единствено като аванс за бъдещи текстове - моя милост е все още в работилницата на чираците - поздрави от Танцуващият! :) |
]
Re: Целувката от joy_angels на 13.09.2007 @ 16:58:32 (Профил | Изпрати бележка) | За човек, написал най-кратката епиграма, писането на разказ трябва да е било мноооооооого дълго пътуване.
Харесах, Матадор! И те поздравявам искрено.
Защо ли така тегли към себе си "забраненото"? |
Re: Целувката от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 14.09.2007 @ 00:12:43 (Профил | Изпрати бележка) | Вярно е - дългооооооо го писах тоя къс разказ! ;)
Защо тегли ли - може би заради твърдението, че "забраненият плод е по-сладък", а всъщност много често със сигурност се оказва горчив?
Радвам се, че си прочела и харесала, Joy_Angels - мнението ти винаги е било важно за мен - поздрави от Танцуващият! :) |
]
Re: Целувката от LATINKA-ZLATNA на 13.09.2007 @ 23:41:49 (Профил | Изпрати бележка) | Целувам "Целувката" ти , Приятелю.
Може би съм по-старомодна, но мисля,
че целувката е огледалото на Любовта. |
Re: Целувката от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 14.09.2007 @ 22:00:22 (Профил | Изпрати бележка) | Вярно е, Златно сърце, а нали Любовта е красива - като всяко момиче и тя обича да се оглежда в огледалото, но нали е най-голямата на света - все не успява да се види в цял ръст. ;)
Поздрави от Танцуващият, Latinke_Zlatna! :) |
]
Re: Целувката от angellaura на 13.09.2007 @ 23:53:08 (Профил | Изпрати бележка) | Продължаваш да ме учудваш! Толкова бях учудена, че 2 дена не можах да се съвзема.
Интересна е темата на твоя разказ. Целувката, която си описал е точно такава, каквато получават повечето хора в реалността.
За този, който споменаваш - апостола с целувката, мога да кажа, че векове наред има верни последователи.
Пожелавам ти друг вид целувки - не като в твоя разказ.
И очаквам следващ разказ за тях!
Поздрави! |
Re: Целувката от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 20.09.2007 @ 20:22:58 (Профил | Изпрати бележка) | Така е - всеки един апостол си има последователи, някои - като гореспоменатия - доста повече от останалите, за съжаление. Обещавам, когато напиша разказ с пожеланата от теб тема, да споделя - поздрави и на теб, AngelLaura! :) |
] | |