автор: Ranobudniche

Вие всички ни искате чакащи в къщи,
не съзнали, че ние сме "просто човек".
Недоволни, себични, когато ви търсим,
укротим ли се тихо - къде ли пък сме.

Вие всички ни искате бледи, смълчани,
без желания свои, без себе си, без
нестинарския огън... а сухи кочани,
без живец да сме, тихи, без, без...

И когато ни спретнете точно такива,
сме до болка омръзнали - няма борба.
И сме вашето бъдеще, минало,
сляпа даденост... път без следа.