автор: pord

Вечно оплюваме „тая държава”
и „тая нация” - сякаш не сме
родом оттук и е дадено право
всекиму звучно да ги кълне.

Първи в редицата крачат ония,
дето се жалват, че ги боли,
ала не вдяват кои ги бият –
и пляскат карти до трети петли.

Следват ги други, дето попържат,
а все не могат да разделят
слама на две магарици - и къркат
свойта пърцуца по целия път.

После нахлуват тези пълчища,
знаещи бодро до две и две,
но несъздали никога нищо –
даже, простете ми, стихове...

А съществува проста причина
и тя се вижда много добре:
те не желаят царе да има,
но твърдо вярват, че са царе.