- Мамо, твоите книги били интересни...Днес ги изкопавах от онзи шкаф,
дето вратичката му едвам се отваря, защото леглото й пречи...Като съм била бебе, не съм ги оценяла..Ами аз съм жертва на новото време! Свикнала съм и тетрадките, и учебниците да ми крещат: ела, виж ме колко съм хубав, колко съм интересен, ела ме вземи и учи от мен! И всички са едни натруфени, нашарени, едни звездички по куклите Барби, анимационни герои...А по твое време не е имало компютри и анимационни герои...И книгите ти ми изглеждаха груби, еднакви, без картинки, а то имало и детски...И като ги отвориш и се зачетеш, интересни неща пише...А тази книжка по химия от баба Маринка ли е останала? Сигурно затова ще се разпадне! Как да не е стара, на 50 години! Е, да, обаче в библиотеките е друго...Има и проблясъци от едно време, дето си ги подреждала по видове литература...Ей тези, дето ги струпах на бюрото си, ще ги гледам утре...Много са ти фантастични книгите...