автор: pasata

И ще замлъкне вятърът във клоните високи на дърветата,
щом чуя твоя глас да шепне нежно –
ти – лицето ти, обляно в мека светлина –
и с ласки топли пръстите ти ме докосват –
и ще изгрее пак луна в очите ми
да търси топлината в твоя поглед –
целувка в устните ни разцъфтява –
ти си моя кораб с бели платна,
вълната, на която препускам към морския бряг,
полет, в който разпервам крила...
Ти ме даряваш с вълшебството на мига,
в който шепотът на тишината ме завладява
и звездите стават мои сетива,
и се превръщам в цвете, в капка дъжд,
в парче пръст, във волна птичка,
в малко момче –
ти си вкусът на самата себе си –
толкова плътен и топъл,
влажен и кадифен,
нетленен в своето ухание,
безкраен в своето отдаване...