автор: dandan

Далече от задъхания ден
с хвърчащи Искри
от нажЕжени минути,
думи, погледи,
пронизващи до лудост сетивата,
се връщам в себе си.

Едно усмихнато дете
в каручка синя с пет деца,
полюшвани от слънчевите пътища в полята.

Една жена с ухание на страст.
Понесла във очи и гръб
фриволни мъжки погледи,
нехаеща за завистта във женските.

И в стъпки на сърна
нозете ми политат към елена,
постлал с нега греховното ни ложе
там горе,в слънчевия дом на склона.

Понякога...