автор: gore6ta

Земята е дъхава, топла жена.
Дъждът е любовникът страстен.
След сушави, скърцащо боси лета,
идва той - да я люби и властва.

Неочакване нежна и крехка пръстта
под стрелите му тъй се разтваря,
сякаш във меките топли недра
тихи струни трептят, проговарят.

А горе, на билото, млади жита
вплели пръсти със вятъра, пеят...
Бъдещи хлябове, техни деца,
от тази любов ще узреят.

Притихнала, трепетна, кротко седя
и молитвено търся пак знака,
че тук като цвете сред много цветя
своя песенен дъжд ще дочакам.