автор: Jiva

Jiva & Kristi on-line

Тази вечер си тъжна,
Знойнице.
Не отпиваш от виното,
приказки не разказваш,
в очите ти - моите дяволи,
изпили на екс чашата.

Тиха ти е утробата,
Многогласнице -
като след изрязано.
Сама си попиваш стъпките,
нестигнали до вратата ти.
Сълзата ти е божурена...

Тази вечер е твоя,
Знойнице.
Откъсни душата ми,
ръцете ми - обладай ги.
По устните ще рисувам
луната ти, зная го, зная го.

Ще ме дочакаш в светлото,
Многогласнице,
ще ми разчупиш пита,
немесена, непораснала,
в дланите ми да зрее.
И ще запее вятъра...

Тази вечер танцувай,
Знойнице,
по кожата ми танцувай.
Сама със себе си -
въздухът в клетката -
тъжен клоун за зрелище.

Ще съм ти виното,
Многогласнице,
тихото ти ще прелея
на кръст - да загробя огъня,
дето те стори на пепел.
А ти се раждай. Нощ ти е...

Тази вечер си ничия,
Многогласнице.
Ничия, ничия, ничия…
Разкажи ми приказка, моля те
за Знойницата,
овъглила очите ми.