автор: ned

Ден след Съединението – сиреч тази сутрин се почувствах самотен и рекох да споделя самотата си с двойна чаша три в едно. Гледам на микровълновата печка пакетче с английска сол - магнезиев сулфат. Навярно Булчето е получило обстипация, сиреч – запичане. Помислих си това, защото снощи беше нещо замислена. Проведох деликатно интервю. Оказа се, че не е запек, а е получила крампа на краката през нощта, а схващането на мускула може да се дължи на недостиг на магнезий или на нещо друго.
Избрала е английската сол заради благозвучието и за европейска солидарност.
Отзад на пакетчето прочетох, че при запечения случай се вземат 1-2 супени лъжици, а при камъни в злъчката - 1 чаена лъжичка на гладно.
Казах си: всичко си имам, защо да си нямам и някой-друг камък в злъчката. Не зная къде е точно тя, но камъните определено са вътре. Пийнах определената доза, нахраних Котарака Мачо, закусих и… усетих горчив гъдел и разбалансиране в карантията ми.
Разбрах, че е време да изхвърлям жлъчни камъни. Съсредоточих се в интимното
помещение и като се разхвърчаха едни камъни… изписах половин ролка ‘Белана’.
След половин час случката отново ме завладя с пълна сила и дописах ролката. Сега вече никакви камъни няма у мен: като подскачам - да кажем от радост или политическа солидарност, нищо не дрънка. Булчето предвидливо ми е прибрала и стотинките.
Ако имате подобен здравен проблем и почувствате, че нещо ви тежи или ви липсва настроение, изхвърляйте си камъните. Ще ви олекне.
Днес няма други събития достойни да бъдат споменати. Вчера беше Съединението, днес отново сме разединени. В България всичко се случва веднаж годишно.
Та, догодина!

С благодарност към В.Петров – Художника за моралната подкрепа и редакцията.