автор: pastirka

Прибирам се на светло във душата си
(Учтивост ли е да броят сълзите ти?)
Светулките от лятната си паша
се върнаха несветещи, сърдити.

Разбраха - светлината е утопия,
в която вярват Господ и наивните.
И заваля небето, чуло вопъла
на смелите, останали без бивните.

Прибирам се на светло във душата си.
Когато тръгвах, полюлеят светеше!
Обърках ли се или съм уплашена!?
Зазидан ли е входът? Тука беше!!!