автор: bersek

Нощ... свят четири... Ръмжача...
Във всяко живо същество живее по един звяр. Той е това, което бихме били, ако съществувахме съвсем сами, без норми на поведение, без писани и неписани правила, с които трябва да се съобразяваме. Звяр първичен и див, силен и бърз, безкомпромисен в оцеляването си.

Ние, войните, се учим как да му подражаваме, как да го контролираме и използваме когато е нужно. Истината е, че само когато надпреварата между живота и смъртта диктува живота ни, само тогава звярът излиза и се развихря. Ако ние, войните, искаме да използваме звяра и силата му, трябва да се научим да възприемаме всяка битка, като въпрос на живот и смърт, да сме готови да приемем смъртта във всеки един момент и да влизаме в битка само тогава, когато наистина е въпрос на живот и смърт.
Ние, вълците, никога не убиваме напразно и без причина. Убиваме, за да се нахраним и за да запазим живота си, като сме нападнати, но в последния случай по-скоро ще изгоним натрапника (или той нас). Ние не сме жестоки, тази емоция ни е чужда, но е толкова по-присъща на вас - хората. Аз не я разбирам - прекалено далече е от мен, но зная, че ако ще се учиш от нас, ще трябва да я забравиш. Да забравиш за нея и всички останали "цивилизовани" навици, които носиш и които само ти пречат и замъгляват преценките ти в битката.

Нощ... свят шест... Ши-ра...
- Докато се учиш се забавлявай, играй си и с играта се учи. В подготовката ти ще трябва да минеш през много тренировъчни битки, за това никога не забравяй, че това е само игра, а не истинска битка на живот и смърт. Играейки ние малко по малко научаваме телата си какво би трябвало да правим във времето, когато животът ще ни подложи на изпитание. Но играейки няма как да подготвим духа си за изпитанията, можем само да се приближим толкова до тях, колкото ни позволяват смелостта ни, лудостта ни и здравия ни разум, които евентуално притежаваме.
- Кажи ми за жестокостта.
- Нали се учиш за звяр, каква жестокост тогава?!
- И все пак...
- В играта никога не трябва да си жесток, приема се, че ще играеш с твои приятели, на които ти имаш доверие също и те на теб. Не може тукотака да предадеш това доверие, това приятелство. От тук се сещам да ти кажа - много внимателно подбирай другарите си в игрите.

Нощ... сън... път...
Този път пътувах много... и дълго... заболяха ме лапите... колкото повече се отдалечавам от дома, толкова по-неясни и объркани стават мислите ми... аз вълк, който сънува, че е човек ли съм, или човек сънуващ вълчи сънища?... Всъщност има ли значение?... Някой ме прати да пътувам... кой беше?... не помня... а защо?... Това май беше важно!... Проблясък... спомен...

Ръмжача - Тръгни на път...
Ши-ра - ... толкова далечен...
Ръмжача - ... че да започнеш да губиш себе си...
Ши-ра - ... своето АЗ...
Ръмжача - ... своето ЕГО...
Ши-ра - ... но трябва да запомниш...
Ръмжача - ... много добре...
Ши-ра - ... какво е чувството...
Ръмжача - ... и усещането...
Ши-ра - ... за размиването ти...
Ръмжача - ... и сливането ти...
Ши-ра - ... с всичко във Вселената...
Ръмжача - ... и с празнотата...
Ши-ра - ... на чистата Пустота...
Ръмжача - ... само така ще узнаеш...
Ши-ра - ... и ще можеш да разбереш...
Ръмжача - ... пътя на война...
Ши-ра - ... пътя на дивия звяр...

... Проблясък... Ох! Болят ме лапите... сигурно ще имам мускулна треска после... аз... хм, кой всъщност съм аз?!... и какво?...
.........................................................................................................................................................
Ши-ра - Връщай се!
Събуждане... свят шест...
Аз - Мяу?... Кх, кх... Какво?!
Ши-ра - Нали ти казах, че има нещо котешко в теб - явно е много доволен.

Ръмжача - Връщай се!
Събуждане... свят четири...
Аз - Ауу?... Кх, кх... Какво?!
Ръмжача - Ще стане вълк от теб - явно е много доволен.

Будилникът ми - Зъъър!
Събуждане... свят едно...
Аз - Ммммм?
Будилникът ми - Зъъър!!! Зъъър!!! Зъъър!!! - явно е много доволен.