Какво е дрозд - дали е този блясък по листата,
или е сянка, или дрозд изобщо са нещата?
Не е ли оня звук, със който ябълката пада,
или това, което шушне с сухата ливада?
Не е ли дрозд това, което с поглед ни обгръща,
което аз сънувам, аз, сънуваният също?
Не е ли онова, което с думите прелита,
не е ли говор на дърветата и на тревите?
Не е ли дрозд мигът, когато мълнията гръмне
и ние от мъглата учим думите си тъмни?
Не е ли туй, което чувам с кожата си бяла -
на облаците стона, на дъжда хорала?
Или е вятърът огромен и разнопосочен,
разкошът на деня, самият ден, едва започнал?
Кажи ми ти, уста на въздуха окъпан,
дали е дроздът за очите ни достъпен?
Това, което пред очите ни не се явява,
а всякога, навсякъде духа ни придружава,
това, което ме целува в устните студени...
И аз ли го описвам, или той описва мене?
Сестра на сънищата ми, Природо, направи добро:
поне веднъж ми подхвърли от пеещ дрозд едно перо!
Превод: Иван Вълев