Всеки човек знае коя е Мелпомена и какво олицетворява тя!
И все пак може да има и такива, които никога през живота си не са чували това име! За тях аз ще разкажа, а на останалите просто ще припомня, че всъщност Мелпомена е гръцкакта муза на трагедията. А както всички знаем трагедията е неделима част от вдъхновяващият мислите и чувствата театър.
Затова е прието да се счита, че тя е музата на театъра. А без него и изкуството, което той ни показва животът ни би бил една илюзия, просто едно вегетативно съществуване! Животът ни без него ще е немислим!
Театърът възниква още в дълбока древност, като неговите предшественици са били първобитните обреди, игри и народни обичаи. Но тези пресъздавания на ловни сцени, често пъти с маски и грим немогат все още да се нарекат театър. Те просто са имали своя си магически характер. Но с появата на сюжет и примитивен сценарий се заражда едно ново и много силно въздействащо изкуство. Този процес на пресъздаване на лиричиското хорово действие в драма, отчетливо личи в ранният театър на Гърция. Ето защо от Дионисиевите мистерии се развиват античната трагедия и комедия. И именно Античния гръцки театър е основата, върху която се развива Европейският театър!
Изкуството, което се занимава с изграждане на сценарии или истории пред публика, при което се използва съчетание от реч, музика, танц, звук, жестове и зрелище се нарича театрално изкуство. А той, театърът има различни форми: опера, балет, музика, куклен театър. Но в основата на драматическото действие винаги стои конфликт, чието разрешение или неразрешение поражда и провокира в зрителя катарзис. И както всяко изкуство и това тук е покана за разговор, който е елемента на един безкраен диалог.
Катарзисът или безкрайната смяна на човешките емоции от сълзи в сямах и обратното, а защо не и смях през сълзи, завладява зрителя, променяйки неговия отруден делник, толкова сив и скучен, като го превръща във вълнуващ празник на радостта! Ето защо това предполага в Храма на Мелпомена човек да ходи прилично и празнично облечен. За да може поне за два часа да се пренесе в един по-различен и красив свят и да превърне живота си в безкраен купон.
Сам по себе си Храмът на Мелпомена не е просто някакава си сграда, невзрачна и сива, а точно обратното. Той е внушителна сграда набиваща се веднага на очи и толкова нужна, колкото и Духовният Храм на Бога. Но този божествен храм не е точнто самата сграда, а нещото, което се намира вътре в нея и нещото, което вълнува човешките съдби. Затова той няма да е жив ако не бие неговото сърце. А сърцето му това са актьорите. Всичките тези обикновени хора, които са се отдали на красотата да подаряват усмивки, вдъхват живот на тази вълнуваща и безценна сграда и правят човешкото съществуване по леко и по вдъхновено. Само те знаят как да те накарат да забравиш кой си и да полетиш на крилете на своите най-съкровенни мечти. И заедо с тях да се пренесеш в един вълшебен и навярно някъде в тебе и реален свят от щастие и радост. Защото актьорите са майсторите, които могат да излекуват всяка плачеща душа. Но в същото време те не са по-различни от мен и теб. И ако ги срещнеш в някой делничен ден едвали ще можеш да познаеш, че именно те са ти подарили една усмивка някога през твоя живот! Защото сърцето на актьора винаги тупти за другите! И Храмът на Мелпомена ще живее вечно до този момент, в който се раждат актьори на земята и докато съществуват хора с нежни сърца и души, поискали да срещнат в своя живот обичта и изкуството на живата картина.
Можем да съборим самата сграда. Можем да я изравним със земята, но този Храм ще продължава да живее в сърцето на всеки истински човек жаден за изкуство.
И макар че технологията превзема сцената и се появяват различни експерименти като визуален тетатър, близък по скоро до рисунката, която прогонва словото, театърът винаги ще остане желан, чакан и обичан. Защото няма нищо по-интересно от това да се посмееш или да поплачеш с хората пред теб, които с красотата на своя талант творят чудеса. А щом завесата се спусне и ти си стръгнеш към своя дом, започваш да се питаш дали този свят, в който живееш не е измислицата, а онзи в който до преди малко си бил не е истинският не е реалният свят на твоето съществуване.
Храмът на Мелпомена или тетатралното изкуство е израз на вярата в човечеството, отговорно за своята собствена съдба. А неговата мисия е да събира в едно хората, идеите и чувствата. Затова днес актьорът се завръща на сцената по-силен и по отдаден на своята професия от всякога. Днес ставаме свидетели и на завръщането на словото на сцената. А театърът никога не е бил и няма да бъде средство за масова комуникация, а винаги ще е две противопоставени на себе си същества, предаващи си чувства, емоции, мечти и надежди!
Ах, този чуден, чуден Храм на Мелпомена! Тук започва полетът на всички чувствителни и нежни души! И нека този полет е безкраен! Нека този полет продължава да ни увлича, карайки ни да търсим изкуството, което ни парви по-добри. Този Храм, който е олтар за нашите души е нужен на всяко живо човешко същество и ще остане нужен на хората докато те царуват на земята дори и след хиляди векове! Защото само тук се ражда красотата, която сътворява вълшебства! И само тук ти можеш да се превърнеш в някой друг, пречистен от магията и опианен от магьосницата Мелпомена в нейният наистина Божествен и човешки Храм!