*
Сияят думи, Сјаје се речи
дишат картини. Какво и дишу слике, шта их
ги оживява? то оживљава.
*
Цяла нощ писах Писах са жаром
с жар, а сутринта – срам от сву ноћ, а jутрос стид ме
празнословие. Од празнословља.
*
Бързата дума Реч брзорека
с премълчаната дума и реч згуснута ћутњом
се докоснаха. дотакоше се.
*
Пишеш ли за зло, Пишеш ли о злу,
пази се от злобата чувај се од зла злобних,
на злите думи! злореких речи.
*
Прастари думи Прастаре речи
донесоха в звука си донеше шум времена
шума на време. у своме звуку.
*
На светлината При твоме светлу
на свещ написах стих за о твоме светлу, свећо,
светлината и. написах песму.
*
Без нито дума, Сама белина,
бялото платно е стих и без иједне речи,
за белотата. песма белине.
*
Нерешителен. Сликар оклева.
Което обмисля, е Оно до чега му је,
извън платното. изван је слике.
*
Боите върху Тек ћe у слику,
палитрата – картина а боје на палети
пред картината. слика пре слике.
*
Нарисува небе. Наслика небо.
А ти, в тази синева, А ти у тој плавети
съзираш птица. видиш и птицу.
*
Картината е Завршена је
завършена. Боите слика, а боје се, гле,
още се движат. још померају.
*
Нарисува вход. Наслика врата.
През него влезе вкъщи. Кроз њих у кућу уђе.
И там остана. У њој остаде.
*
Нарисува цвете. Наслика биљку,
Самотно, за себе си, усамљену, за себе
за самотника. усамљеника.
*
Нарисува дърво. Наслика дрво.
Но не беше дърво, а А то не буде дрво,
мъка по нещо. већ жал за нечим.
*
Нарисува се. Наслика свој лик.
Прилича. Но ликът му Личи. Али лик њега
не го разпозна. не препознаде.
Томислав Мийович - Сърбия
Превод от сръбски: Йордан Йончев