автор: Pitagor

*
Сияят думи,                              Сјаје се речи
дишат картини. Какво               и дишу слике, шта их
ги оживява?                              то оживљава.
*
Цяла нощ писах                        Писах са жаром
с жар, а сутринта – срам от        сву ноћ, а jутрос стид ме
празнословие.                           Од празнословља.

*
Бързата дума                           Реч брзорека
с премълчаната дума                и реч згуснута ћутњом
се докоснаха.                           дотакоше се.

*
Пишеш ли за зло,                      Пишеш ли о злу,
пази се от злобата                    чувај се од зла злобних,
на злите думи!                          злореких речи.

*
Прастари думи                          Прастаре речи
донесоха в звука си                 донеше шум времена
шума на време.                         у своме звуку.

*
На светлината                           При твоме светлу
на свещ написах стих за           о твоме светлу, свећо,
светлината и.                            написах песму.

*
Без нито дума,                          Сама белина,
бялото платно е стих                 и без иједне речи,
за белотата.                              песма белине.

*
Нерешителен.                           Сликар оклева.
Което обмисля, е                       Оно до чега му је,
извън платното.                        изван је слике.

*
Боите върху                              Тек ћe у слику,
палитрата – картина                  а боје на палети
пред картината.                        слика пре слике.

*
Нарисува небе.                         Наслика небо.
А ти, в тази синева,                   А ти у тој плавети
съзираш птица.                         видиш и птицу.

*
Картината е                              Завршена је                              
завършена. Боите                     слика, а боје се, гле,                
още се движат.                         још померају.                          

*
Нарисува вход.                        Наслика врата.
През него влезе вкъщи.            Кроз њих у кућу уђе.
И там остана.                            У њој остаде.

*
Нарисува цвете.                       Наслика биљку,
Самотно, за себе си,                 усамљену, за себе
за самотника.                           усамљеника.

*
Нарисува дърво.                       Наслика дрво.
Но не беше дърво, а                 А то не буде дрво,
мъка по нещо.                          већ жал за нечим.

*
Нарисува се.                            Наслика свој лик.
Прилича. Но ликът му               Личи. Али лик њега
не го разпозна.                        не препознаде.

Томислав Мийович - Сърбия
Превод от сръбски: Йордан Йончев