автор: gorski

Аз съсипах подметки да търча всекидневно.
А сега съм уверен и сияя от смях.
Ходя млад, гениален и небрежно, и гневно
правя крачки огромни и се движа с размах.

Не желая да спирам на разклони, кантони...
Нещо вечно ме носи инстинктивно напред.
Плашила отминавам в елегантни балтони
и оправям им шала, свалям шапка наред.

На игрище за крокет, в паркосянка, по женски
група дамички водят за изкуството лаф.
Те не знаят все още: щом дошъл е Яшенски,
безвъзвратно са мъртви и Тетмайер, и Стаф.

Те не знаят все още, заслепени са всички.
Футуризмът за тях е - неизвестно и Х.
Да побягаме, дами, освежете главички,
че ви чака по-вкусен предвечерен jour-fixe.

Сред бензинени пари профуча лимузина.
И от вятъра грабнат, нечий шал заплющя.
Мойта приказка литна над гори и долини,
да скърбя се полага, но не чувствам скръбта.

Чак се хили сърцето и от жал не треперя.
И краката ме носят - за какво, накъде?
Крача млад, гениален, със ОБУВКА В РЕВЕРА,
а на всички зад мене еховикам : - Adiu!

Превод: Иван Вълев

БРУНО ЯШЕНСКИ е полски футурист, жертва на сталинския терор.