автор: ludens

От теб започва своя път денят
и вечното движение - душата.
Над теб кресливи гларуси кръжат
и като мисли будят тишината.
Когато ми е бивало най-тежко
при теб съм идвала като във храм -
без да се моля,
без да паля свещи -
събирала съм себе си -
да се раздам.

Днес пак съм тука -
до вълните слизам,
душата си във теб да потопя.
В кръвта ти, синята,
да угася поредната обида
и после - ако мога -
тихо да простя.