автор: siromah

Тъмничарят се заслуша отново. Той направи няколко крачки напред в полумрачния коридор и се спря. Като че ли идваха шумове от килията отдясно. Той извади радиостанцията и се обади на своите колеги. Откакто затворниците се бяха разбунтували и убили 2 тъмничаря, управата на затвора беше забранила на пазачите да влизат поединично в килиите. Трябваше да бъдат най-малко трима...
Тъмничарят отмести ключалката и погледна в килията. Тя беше сумрачна и трябваше да минат няколко минути, преди да свикне с мрака. Затворниците се бяха насъбрали на куп и той не можеше да види ясно какво става. Изведнъж той различи широкия гръб с бичи врат.
"Първобитният звяр!" - веднага му мина през ума...
Преди година той беше една от звездите на югославския национален отбор по вдигане на тежести. Веднъж, когато се завърна от Олимпиада в чужбина, той завари в леглото жена си и полковник от милицията - и двамата голи-голенички, както ги е майка родила. Двамата излетяха през прозореца на апартамента, само лошото беше, че той беше на осмия етаж. Спортистът не получи смъртно наказание, защото съдията беше един от неговите почитатели. Вместо това, Първобитният звяр трябваше да излежи 20 години. Когато дойде за първи път в затвора, двама стари "бухали", се опитаха да вземат храната му. Новодошлият им изви вратовете като на пилета и вместо 1 порция изяде 3. След този случай, той получи името Първобитния звяр и никой повече не се осмели да го закачи …
Тъмничарят знаеше едно със сигурност. Любимото занимание на Първобитния звяр беше да удуши жертвата си. Пазачът изруга отново. Колегите му закъсняваха. В същото време в килията затворникът махаше с юмруци, опитвайки се да се отскубне от желязната хватка на Първобитния звяр. Тъмничарите имаха инструкции да ограничават боевете между затворниците. Те, обикновено, свършаха със смърт и заедно със затворниците в гробовете им отиваше и тяхната тайна. Така, че тъмничарите се стараеха да запазят живота на затворниците колкото може повече. Когато агентите на ДС виждаха, че нямаше какво повече да изтръгнат от нещастника, живътът му не струваше пукната пара. Но не и преди това.
Тъмничарят измъкна своята електрошокова палка и отключи вратата. Тежката метална врата изскърца протяжно. Шумът утихна мигновено и всички насочиха погледи към влезлия. Първобитният звяр беше коленичил, душейки своята жертва с верига в ръцете си.
Тъмничарят вдигна палката си, когато … неочаквано един от затворниците се хвърли в краката му. Той залитна и падна встрани. Палката му скочи и се търкулна в краката на лудия затворник.
-О, посетител! - устата на Първобитния звяр се разшири в крива усмивка.- Някой ни е дошъл на свиждане!
Затворниците се захилиха и наобиколиха тъмничаря.
-Назад! - извика тъмничарят, опитвайки се да придаде увереност в действията си.- Назад или ще стрелям на месо!
-Кажи сбогом! - Първобитният звяр замахна и 12 000 волта искра разтърси нещастника.
Той полетя назад, натискайки спусъка на пистолета. Куршумът улучи Лудия затворник в лявото му око и той залитна назад, разпервайки ръце. Задната част от черепа му се пръсна, разпръсквайки мозък и кръв по стената.
-Аааааах! - изрева диво Първобитният звяр и се свлече на земята. Той порита няколко пъти и … застина.
Първобитният звяр, ужасът на затворници и тъмничари, беше мъртъв!
-Всички назад! - заповяда някой и изстреля един откос с Калашников във въздуха. Затворниците се хвърлиха по очи. Двама тъмничари се приближиха внимателно с насочени оръжия.
-Разпръсни се! - нареди същият строг глас.- Представлението свърши! Тъмничарите хванаха другаря си под мишниците и го повлякоха назад, несваляйки поглед от затворниците.
-Казах всички назад! - изрева сержантът и насочи автомата си в тълпата. Затворниците заотстъпваха назад, дрънкайки вериги. Само двама затворника, свързани с обща верига и трупа на Първобитния звяр останаха на място.
-Какво, по дяволите, е това?! - изруга сержантът и се приближи да разгледа отблизо.- О, не!
Бяха труповете на двамата бежанци от армията, които агентите от ДС особено страстно разпитваха. Сержантът коленичи до тялото на единия затворник и пое ръката му. Пулсът му беше слаб, но се усещаше. Вторият беше с изцъклени очи и засиняло лице. Дори и без да провери пулса му, тъмничарят знаеше, че е мъртъв.
"Какво ще кажа сега на капитана, дявол да го вземе?!"-мина му тревожна мисъл през главата. Той видя тъмничарят, който се размърда и прехвърли гнева си на него:
-Идиот! Какво се случи, нещастнико?!
-Първобитният звяр … - закашля се той, разтривайки гърлото си, - душеше този затворник … опитах се да го спра … късно… някой се нахвърли …
-Млък, отрепко! - изрева диво сержантът. - Извлечете веднага трупа на Първобитния звяр! Усилете охраната незабавно! Ако някой нападне патрулите, да стрелят на месо! - сержантът се обърна и тръгна напред по коридора.
Стъпките му заглъхнаха в мрака, оставяйки тъм- ничарите сами. Те се разтичаха като плъхове в лабиринт, за да изпълнят заповедите на своя началник …
………………………………………………………………………………..
-Гръм и мълнии! - изруга Черният капитан и прозорците на стаята звъняха. -Как допуснахте да се случи?! Говеда мръсни, защо ви плащат?!
-Първобитният звяр удуши затворника, другарю капитан - опита да се оправдае тъмничарят. - Нали го знаете. Лудият!
-Нещастнико! Момчето беше започнало да омеква от глада и наркотиците! Още малко и щеше да се разпее: имена, тайни канали, пароли, всичко! И изведнъж - мъртъв! Говедо с говедото ти! - той удари с юмрук по тежката дъбова маса.-Знаеш ли какво заслужаваш?! - сниши той глас и се наведе към провинилия се тъмничар, поглеждайки го като хищна птица. - Първо ще те разжалвам! - той дръпна трите жълти нашивки от пагона му. - После ще те бутна в тази същата килия, където беше Първобитният звяр! - гласът му стана ледено-студен.- Не-ка да видим колко дълго ще те оставят жив приятелите му …
-Милост, другарю капитан! - проплака тъмничарят.- Три гърла имам вкъщи! Кой ще ги храни?!
-Какво да те правя, тъпа кратуно?!- намръщи се Черният капитан и сви гневно вежди.- Искам до края на месеца всяка вечер да даваш дежурство, без почивен ден! Сега се махай от главата ми, преди да съм си променил решението!
-Благодаря Ви, другарю капитан! - започна да се клани сержантът.- Няма да съжалявате. Обещавам - никакви повече гафове! Аа ааа … - почеса се той по главата - какво да правим с труповете, другарю капитан?
-Както обикновено, говедо! Хвърлете ги на прасетата! - Черният капитан се намръщи и запали една цигара, за да се успокои.
Колко седмици наред агентите на ДС го упояваха с наркотици или го измъчваха с глад, за да пречупят волята му. И всичко загубено! Всичкият този труд напразно. Защото, вместо да сложи затворника в единична килия, той, глупака му с глупак … Момчил беше предан другар. Черният капитан извади досието му и се зачете...
..................
Неговият дядо беше партизанин, участник в наказателните акции срещу немските окупатори. По време на настъплението на Червената армия, той взе дейно участие и прояви изключителна храброст. Баща му загинал на Деня на Победата, размазан от хитлеристки танк. Сестра му била на 45 дни сираче, когато бащата умира. Първият комунистически парламент след войната го произвежда посмъртно "лейтенант" с Почетна книжка и Възпоменателен медал:"За активна борба срещу капитализма и фашизма". Никой, обаче, не се досеща да отпусне пенсия на вдовицата. Синът й от малък тръгва по лошия път - бяга от училище, пуши, краде... Тук беше празното място в досието му. По незнайно каква причина един луд старец от тяхното село изпразва пушката си в него. Други настояват, че само го пребил, защото му отмъкнал кокошките. Истината е, че след тази случка, малкият загубва разсъдъка си. Изпращат го в Клиника за Психично болни. Малкият бяга, хващат го след няколко седмици и го връщат. След 7 години в лудницата, излиза порасъл на ръст, но не на ум. Влиза в армията, където командирът му харесва физическата му сила и го прави караул във Войнишкия арест на баталиона. Той се отличава много при изтръгването на признания от задържаните. След като се уволнява от служба, той остава като сержант. 3 години по-късно взима ръката на дъщерята на местен агроном …Но най-интересното беше, че с изгубването на паметта си, той не помнеше, че има майка или родна сестра. Сестра му израства като буржоазна отрепка и заради своята антидържавна дейност бива изключена от университета и бива изпратена на заточение на село…
Черният капитан спря да чете и се намръщи. За антидържавна дейност обикновен човек можеше да отнесе поне 20 години лишаване от свобода, а тя, пиклата с пикла - нищо! Може би някий отвисоко я държеше под крилото си и я пазеше като ангел-хранител!… После тя започва работа в железопътния транспорт, омъжва се, сдобива се със син. Разделя се със съпруга си след 3 години. След 5 години се омъжва повторно за свой колега и се сдобива с втори син…
Тук започваше интересното! На 10 октомври нейното село осъмва с черни знамена. Стаята на партийния секретар е боядисана в черно, а под портрета на местния партиен секретар е написано "Гад, това ти е последния Десети". В бюрото откриват бомба, която по-късно мистериозно изчезва. Статуята на Ленин в парка е боядисана с черна боя. Идва рояк агенти на ДС и отвеждат нея и мъжа й. По-късно я освобождават, но мъжа й го лишават 5 години от свобода и го изпращат да троши камъни в каменоломнята в Малка Полянка.
И тук идва най-интересното.Големият й син, който върви по стъпките на майка си, избягва от армията. Неизвестно как, той успява да се добере до Америка, но незнайно защо Американското правосъдие го връща обратно назад. Беглецът от армията е изпратен в "Черната вдовица" - крепост-затвор за избягали от армията войници и особено опасни криминални престъпници. Това беше същото момче, което Първобитният звяр удуши с веригата си.
Тъмничарят беше … негов чичо! Той, разбира се, че не подозираше! Или, може би …Не, реакцията му беше истинска! Черният капитан затвори папката, на която имаше голям печат с червено мастило "МВР" с герба на СФРЮ и надпис "Оригинал" под него. Той прибра папката в сейфа и погледна часовника си. Беше само 10 часа...
.......
Капитанът скръсти ръцете си зад главата и си сложи краката на масата. Жестът му беше толкова естествен, сякаш не се страхуваше, че командирът му може да влезне и да го обвини в безделие. Много просто. Черният капитан беше началник на крепостта-затвор "Черната вдовица". Той колеше и той бесеше, той даряваше някого с живот или го пращаше при прасетата. Той беше Бог! Защо да вярва в Бог, когато самият той се чувстваше всесилен като бог. "По-всевластен от мене - обичаше често да казва той - е само Военният министър". Животът, на който и да е затворник, било то и на тъмничарите, беше в неговите ръце. Той свали черните си кожени ръкавици - може би и от тук идваше името му - и започна да бие с палката дланта на лявата си ръка. Това го успокояваше и улесняваше мисленето му … Кукувичката се показа и изкука. Беше обяд. Скоро щяха да донесат обяда му. Черният капитан имаше две любими занимания - едното беше да се наслаждава на вкусна храна, а другото беше да разпитва затворниците … ……………………………………………………………………………
Тъмничарят хвърли труповете на бившия войник и на Първобитния звяр в каруцата и даде знак на каруцаря. Той беше възрастен човек и не дочуваше.
-Знаеш къде! Повече за сега няма! Каруцарят шибна мулето с камшика и подкара каруцата към свинарника.
Той беше беден човек, без покрив и семейство. Черният капитан се съжали над него и му даде тази работа. Старецът го благославяше като Бог. Храна и покрив над главата му бяха осигурени до края на живота му …
Свинарникът беше ниска, дървена барака, която по-рано беше използвана за затваряне на затворниците през лятото. След като ги прехвърлиха в "Черната вдовица", бараката се освободи и беше пуста няколко месеца.
Откакто Черният капитан пое управата на затвора, той реши да завъди прасета. Дажбата на затворниците намаля наполовина, за да се хранят прасетата на капитана. Роди се крилата мисъл, че:"Прасетата изядоха ушите на затворниците". Един ден едно от прасетата изкърти дървените дъски и излезна на свобода.
По случайност в същото време в двора на затвора беше трупа на току-що умрял затворник. Той се беше оказал много мек и неговите инквизитори бяха гневни, че предаде Богу дух толкова бързо. Прасето се спря до трупа и го подуши. Дали защото беше гладно, или защото подуши прясна кръв, животното захапа ръката му. Един от тъмничарите видя и се ухили. Той веднага сподели своята идея с Черния капитан. От този ден нататък труповете на умрелите затворници не бяха изхвърляни в празната мина, а бяха хвърляни на прасетата …
Черният капитан се превърна в едър търговец на свинско месо. Войната беше в разгара си и месото се харчеше на баснословни цени. Черният капитан направи състояние …
Мечтата му беше да се превърне в най-големия производител на свинско месо в Европа...
Кой знае, може би, с помощта на своите верни кучета-тъмничарите и на пълната с витамини храна - в лицето на затворниците, може би щеше да се сбъдне.
Времето щеше да покаже …

© Kolio Karpela Всички права запазени.