автор: tata_f1989

Пътували ли сте някога с кораб по време на пълноуние:

Ако не сте аз ще ви разкажа една такава история.

Беше топла юлска вечер.Нощта беше светла,защото имаше пълнолуние.Луната беше изгряла над морето.

Ние пътувахме с кораб.Аз бях излязла от каютата си и стоях на палубата на кораба понеже не ми се спеше и гледах гладката повърхност на водата,върху която се отразяваха лъчите на луната и образуваха красива лунна пътека.

В такива мигове на човек му се иска времето да спре и това да продължи вечно.Аз си казах:

-Ех колко е красиво!Как искам тази красота да не свършва!Колко е величествена природата!

Блясъка на лъчите отразени в морето,плясъка на водата по скелета на кораба,подскачащите от време на време рибки,лекия бриз който те гали,всичко това те омагьосва,всичката тази красота те пленява и те кара да забравиш всичко,което ти се е случило преди време.

И с мен се случи така.Денят ми беше ужасен.С всеки се карах,плачеше ми се.Нямах търпение да настъпи нощта и да се махна от големия град и скандалите които ставаха на всяка секунда.

Най-после настъпи нощта и ние потеглихме.В мига в който се озовах в морската шир забравих всичко,все едно,че не е било никога.Успокоих се.Преди да падне нощта аз гледах залеза на слънцето,което се прибираше в своите палати и изгряваше неговата сестра Луната,която беше голяма и ярка,пълна както вече споменах.Тази красота ме изпълни и сърцето ми запя,душатами се отпусна,просто аз се съживих!