автор: Rumen_ne

Когато Любовта придръпне ципа ти
със благороден,приказен
и елитарен жест ,
не се осланяй ,
че това е типът ти ,
със който ще я мамиш и до днес.
Не си разбунвай крехката фантазия ,
че има вечност
в твоите самофантазии...
Недей умира предваритело на квазии
защото болно се умира днес.
Не става от реалиите шоу ,
с което палиш всякаква искра.
Съдбата ти все пак не е олово ,
което разтопяваш с интерес.
Подмамената нежност
не е вечност...
не всичко е с бял етикат.
Една сентенция , заучена- е фраза ,
която си изтъркал от преди.
Преди
годините да те покрият с полифаза ,
ръмжаща ,
без да те щади...
Измамна тъканност на твойта непокътнатост ,
реален шум ,
а вече празнота
на вихрите ти ,
вече е обърканост
на цялостните ти ,
дъждовни дни...
Май няма по - голямо от абсурда
да бъдеш в запокитие , уви..
И няма радостност , почти побъркана ,
когато , си представяш нечии гърди-
да са епидермално-всячески до твоите ...
това е крехка същност, но дали
си струваше пейзажът ,
който обрисуваше
почти реално...?
За теб тогава беше гладък и паважът ,
а , Господи , това е май фатално.
Че има шум и шума в театрала ,
че има дума
ала не в реала.
Пажът
е фаворит на кралицата ,
но не е крал
поради размера на лъжицата
с Любов , която мисли , че изял.
..В последствие си припомни за жрицата
на твоето зареждане с живот...
Опитай да се ослониш на птицата ,
която си изпуснал от кивот.
Не ти остава и да се надяваш ,
че пак ще успяваш.
Научен си да прощаваш...
Но този път се взри в покътнините
на дните ,
минали без теб,
около теб
и покрай теб.
Това е шепот...
-само само да си върнеш дните ,
когато тя ще е до теб...
С теб.
Дори кошмарно с теб-
е привилегия , новопрокобна , свята орис
на бъдините ,
ако са останали поне малко
недопожътели спомени
за нежното ,
изваяно от тебе си..
Не си готов
за послеслов ,за кармицирана съдбовност ,
въпреки себичната греховност-
да има простимост
от умовете на богевете
и уютен прислон
под крилете
на нестандартен ,
ненебесен ангел.
Има и условие...
- без празно многословие.


Р.Марков

6 септемви 2007