В нощи като тази-
обвинени в множество несъстоялости
носталгията ме задиря.
Не искам да и се дам,
а все ми извлича екстракт
от недосънувалите очи,
когато не виждам
на тъмно-
сетивата ми са като очи,
а не искам да крещят
от липсата на вибрацията на твоите...
Събирам си памет -
по малко от всякъде,
по-повече от тук до мен ,
за да има какво да си преразказвам
докато ме достигаш...