автор: utopia

Животът. Животът. Всички си мислим, че го познаваме. Всички си мислим, че знаем как да го живеем.
Мислим си, че можем да му дадем точна дефиниция, че можем да го опишем с някакви думи. И докато се опитваме да го опишем по възможно най-точен начин, той леко, тихо и безпощадно се изнизва като пясък между пръстите. Животът е един миг. Един миг, койтш трябва да бъде изживян. Един миг-безкрайност. Един миг-богатство. Един миг-и се запитваш...да приема ли предизвикателството?

И все пак...животът е предизвикателство. Спирала от чувства и емоции. Ту си на върха и не гледаш надолу нито за миг...ту знаеш, че рано или късно ще паднеш с трясък в дъното, просто го знаеш...и това усещане, кънтенето в съзнанието ти, никога не те напуска. Страхът да не паднеш от високо. Защото боли ужасно. А в следващият момент...се изправяш, изтупваш праха от себе си, закърпваш раните в душата си, събираш дрипите в сърцето си, поглеждаш нагоре, към светлината, към върха и си казваш, че катеренето, опасностите, всичко предстои, но върхът те чака, непоклатим, да бъде покорен, отново. И ти, като един съвременен Сизиф, отново започваш да буташ своята канара нагоре по склона...но знаеш...че няма невъзможни неща...Може би сега върхът те гледа с пренебрежение. Може би изглежда непостижимо и ти се иска да се откажеш. Но не...някой ден отново ще бъдеш там и ще гледаш в небитието, в далечината, в нищото и във всичко и ще знаеш, че си го постигнал сам. И в този един миг на слава, ще си кажеш, че нищо няма значение. Ще забравиш болката, унижението, раните на тялото и на душата си, ще забравиш лишенията и трудностите...и кръговратът ще започне отначало...
И все пак...Ще трябва да направиш избор. Животът е избор. Поредица от грешки. Комедия от грешки. Той е проста логическа последователност, прости въпроси, с отговори, които те водят по различни пътища. Няма правилно и грешно. Коварно. Кръстопът. Накъде водят пътищата никой не знае.