автор: pastirka

В съня си пак танго танцувам с татко,
усмихва се висок като небе.
Събуждам се. Сънят е много кратък.
Не зная сън ли, истина ли бе?

Очи затварям, в тъмното го търся.
Къде се скри? Не виждам силует...
Един човек отведе го след кръста.
А беше хубав татко ми, напет!

Танцуваше танго като магия,
в ръцете му източвах връх зелен.
Захласваха се в нас. Кои са тия? -
посочили към татко и към мен.

А мама горделиво се засмяла:
- Танцуват моят мъж и дъщеря!
Отдръпнали се всички, онемяли
да гледат нас... Днес в спомена горя.

И само във съня танго танцувам
с баща ми - синеок като небе...
Почакай, сън, поне да го целуна,
преди смъртта му да го отведе!