Франциско се изкашля и започна да разказва за “Бялото куче”.
“Историята е проста в началото. Две сестри живеят в Мексико. Едната се омъжва за строителен работник, с който е приятел от няколко години, а другата - за богат американски бизнесмен, който е на почивка в Акапулко
Американецът се връща с жена си в Сан Франциско, където има бизнес с недвижимо имущество. Американското семейство често ходи на гости на мексиканското. Двете сестри раждат момчета - като по чудо в един и същи месец на една и съща дата. Мексиканчето го наричат Педро, а американчето - Франциско. Двамата братовчеди израстват заедно и стават големи приятели. Когато Педро навършва 14 години, баща му загива при трудова злополука. Настъпва тежко време за младото момче. Той трябва да напусне училище и да започне да се грижи за прехраната на семейството. Отначало той става пътуващ музикант - свири в кръчми, по улиците, в автобусите. Той има мелодичен глас и хората харесват неговите песни. Някои му дават някое и друго “песос”, повечето му дават парче хляб или кочан кукуруз. Той е гладен, но той само стиска колана на протърканите си джинси и носи всичката изпросена храна в семейството. Веднъж един американец го спира и го пита за наркотици. “Не, сеньор - казва той. - Нямам!”. Американеца му обещава зелена валута, ако му намери хубава марихуана. Това са първите долари, които бедното момче вижда в живота си. На следващия ден Педро купува повече марихуана и я продава на друг американец. Няколко месеца по-късно той започва да продава кокаин, хероин, хашиш, “айс”. Каквото го попитат - той има. Веднъж Педро намира едно изоставено бяло куче. То е толкова измършавяло, че едва има сили да ходи. Педро го нахранва и оттогава кучето винаги върви с него. Той се привързва към животното и то става неговия най-голям приятел. Пет години по-късно Педро се превръща в най-големия трафикант на наркотици в Мексико. Сега той е богат и може да си позволи да купи агенти на американската граница - няколко милиона долара потъват в джобовете на алчните митничари и започва да прехвърля наркотици в Америка. След кървава престрелка в Мексико сити е убит “Чико”, един от най-големите дрог-лордове, който контролира пазара в по-голяма част от Северна Америка. Неговата организация се разпада, което е добре дошло за Педро. Сега камиони с неговите наркотици достигат до всяка точка на Америка. Педро вече е много богат и той построява огромен палат, в който живее с престарялата си майка и с жена си. Той може да е безскрупулен в бизнеса с наркотици, дори не се замисля ако трябва да очисти някой от конкурентите си, но когато става въпрос за бедните, коравото му сърце се разпуска и той пръска с отворени ръце пари за бедните, просяците и онеправданите души в Мексико. Всички музиканти пеят песни за благородния Педро. В същото време неговите конкуренти се опитват да го убият. Те подкупват един човек от охраната му, който се опитва да го застреля. За щастие на Педро бялото куче е там и то му спасява живота. Месец по-късно поставят бомба в колата му, но кучето започва да лае и го предупреждава. В същото време минава една кола с бандити и те откриват огън. Педро се хвърля по очи и се спасява, но колата удря бялото куче. Бандитите се смеят, защото мислят че са убили верният му телохранител. Когато те поглеждат в огледалото, ужасът им е огромен - Бялото куче е невредимо! То се превръща в легенда. Бялото куче е талисмана-закрилник на Педро. В същото време неговия братовчед е продавач в “Сиърс”. Баща му прави рискована финансова операция и загубва почти всичките си пари. Голямата дъщеря на Франциско трябва да напусне скъпото частно училище, а семейството се принуждава да продаде луксозната къща в Санта Моника, за да покрие загубите с дълговете си и да се премести в бедната част на Лос Анджелис. Жена му, която до сега е била светска дама, трябва да започне да си търси работа. Един ден Франциско попълва молба за работа като граничен офицер на Американско-Мексиканската граница. Няколко месеца молбата му лежи забравена в дъното на някакъв шкаф, когато неочаквано съдбата му се усмихва и една вечер телефона иззвънява. Той е назначен. Семейството организира малка веселба и поканва близки приятели. Всички са щастливи. Заплатата му на агент е няколко пъти по-голяма, отколкото мизерните трохички, които заработва като продавач в “Сиърс”. Дори ако не харчат много след две-три години ще имат достатъчно пари да пратят голямата си дъщеря в частния колеж. Франциско започва работа на границата. Тук той се сблъсква с човешката трагедия. Всеки ден той вижда как хиляди мексиканци се опитват да прекосят нелегално границата. Понеже Франциско е половин мексиканец, той го изживява много тежко. Хеликоптери и военни джипове преследват нелегалните като дивеч. Франциско спира едно младо семейство с нелегални документи и го връща обратно в Мексико. “Ти си един от нас - казва мексиканеца. - Защо правиш това! Аз имам 11 гърла да храня в къщи! Пусни ме да мина в Америка!” Франциско го е страх да не загуби работата си и го връща назад. Лека полека той загубва мексиканската част от характера си и се американизира напълно. В същото време жена му продължава да ходи на гости на своята братовчедка в Мексико. Настъпва 15-я рожден ден на по-малката дъщеря на Франциско. Това е голям празник в Мексико. Девойката, която навършва 15 години, се превръща в зряла жена. Жена му, заедно с дъщерите му отива на гости в Мексико при своите роднини. Двете семейства отпразнуват рождения ден на девойката с голяма фиеста. Педро поканва известни музиканти, фокусници и артисти. Всички се забавляват отлично. В същото време Франциско е на границата. Той спира един камион и открива скрити наркотици в товара му. “Пусни ме да мина - дръпва го настрани шофьора на камиона. - Аз съм човек на Педро!” Той му дава една бележка от Педро, заедно с едно пакетче. Франциско го отваря и се оказва пачка от 100 доларови банкноти. “Значи моя братовчед си мисли, че може да ме подкупи?! - разгневява се не на шега той. Франциско отказва да го пусне в Америка и задържа камиона и шофьора. Братовчед му Педро научава че товара му е задържан на границата и скръцва със зъби от яд. Неговият братовчед е причина да загуби няколко милиона долара. Франциско бутва голям подкуп на неговите началници, които го преместват на малък граничен пункт на границата на Аризона и Тексас. Педро, който вече има платени агенти по цялата граница, се превръща в най-големия наркотрафикант в Северна Америка. Той дори насочва част от парите в Колумбия, подкупва няколко продажни политици и военни. Той дори влиза в приятелски отношения с въоръжените групировки на “Горилите” и те му обещават да го снабдяват директно с кокаин. В същото време конкуренцията му се опитва да го убие за пореден път, поставяйки взрив в камиона с наркотици. Педро е сам, без охрана, с изключение на бялото куче. Той прекосява граничния пост където е неговия човек. На американската територия той се спира на една бензиностанция да си купи цигари. По щастлива случайност на съдбата той е в магазинчето, когато бандитите взривяват камиона. Бялото куче е с него и оцелява отново. Сега всички се убеждават, че това е неговия дух-закрилник и че никой не може да го убие. На следващата година Педро започва да копае тунел под границата. Така той спестява стотици милиони долари, защото повече не трябва да плаща на агентите по границите. Скоро тунелът е готов и той започва да прехвърля наркотици под земята. От мексиканската страна тунела започва от запустяла фабрика. Американските агенти биха се учудили, ако видят фабриката нощно време. Наркотиците се товарят на малко влакче - всичките строители на тунела и инженера се прощават с живота си със завършването на тунела - а от американската страна се товарят на камиони и се разпращат по всички точки на Америка. Педро придобива пословичния прякор “Лисицата”. Той изпраща нарочно няколко тира с наркотици в ръцете на граничните агенти. Те се радват, смятайки че са уловили голяма птица. Събират се десетки агенти на тази част на границата. В същото време неговите хора с десеторно по-голям товар прекосява границата на друго място, където са неговите хора. Франциско не може и да подозира, че неговите хора началници, които са го назначили на работа, са същите който тайно взимат подкупи от Педро. Той скоро открива че братовчед му се е превърнал в тежък наркотрафикант. Той отива на гости в неговия палат и се опитва да го откаже от наркобизнеса. “Върви по дяволите! - крещи Педро. - Ти не знаеш какво значи да събираш храна от автобусите и да я носиш на семейството си. Тълпа от дебели американци пристига в Мексико, отсядат в скъпи хотели или купуват на безценица нашата земя. Всичко те плащат с долари, докато нашето “песо” не струва пукната пара. Младите девойки са принудени да продават телата си на угоените туристи, за да изхранят своите семейства. Ти помогна ли на моето семейство с едно “песо”?! Всичко, което виждаш тук, аз постигнах сам, с ей тия две ръце!” “Тези ръце са кървави - казва братовчед му. - Потопени са в кръвта на хилядите жертви, които всяка година умират от свръхдози наркотици!”
“Ако не бях аз, някой друг щеше да заеме мястото ми! - намръщва се Педро - Не търси вината в мене, вината е във вас! Ако нямаше търсене на наркотици, нямаше да има наркотрафиканти!” Двамата братовчеди се разделят много гневни един на друг. Франциско постепенно започва да се отчуждава от своето семейство и остава на нощни дежурства на работата си. Той дори не знае, че жена му си е намерила млад любовник - мексиканец. Педро продължава да прехвърля наркотиците в Америка, разширявайки каналите си до северните провинции на Канада. Голямата дъщеря на Франциско е вече последна година в Колежа по Изкуствата в Сан Диего. Най-малката му дъщеря също навършва 15 години и жена му отново се отправя към Мексико, за да отпразнуват “кинджинарос”. Франциско остава на работа, оправдавайки се че е дежурен. Избухва бурна свада с жена му. “Ти знаеш от три месеца, че ще отпразнувам рождения ден на дъщеря ни в Мексико! Защо не си взе почивен ден?!” Той се оправдава, че сега е много натоварено на границата и че ще трябва да дава извънредни часове. В действителност той не иска повече да отиде в Мексико. Жена му и трите му дъщери отиват на гости на своите роднини и отпразнуват бурно рождения ден на девойката. В главата на Педро назрява зловещ план. Той решава да постави динамит и да взриви граничните заграждения. Така той ще може да помогне на бедните мексиканци, които нямат пари да платят на “койтите”, за да ги преведат през границата. В същото време неговите хора ще могат да прехвърлят стотици тонове с наркотици в Америка. За да не пострада семейството на Франциско, той го заключва в една от стаите на своя палат. Педро не иска да убива братовчеда си, но вече е голям наркотрафикант и не може да прави компромис с бизнеса. Неговите хора, преоблечени като просяци, слепци и старци, успяват да се промъкнат незабелязано и да поставят динамит на граничните съоръжения. Междувременно жената на Франциско и трите й дъщери успяват да избягат от имението и се насочват към границата. За нещастие те са загубили всичките си документи и граничните офицери ги задържат, мислейки ги за незаконни емигранти. “Мъжът ми е граничен агент!” - казва тя. Отначало не искат да й повярват, но мъжа й, който е получил стомашни болки, излиза от офиса и вижда своето семейство. Избухва голям скандал и жена му се връща много ядосана в Лос Анджелис. Междувременно хората на Педро взривяват граничната застава и съоръженията. Братовчед му оцелява по щастлива ирония на съдбата. Той е в местната болница, където лекарите откриват, че има рак на стомаха. В това време тълпа от мексиканци пресича американската граница. Конгресът изпраща армията, за да спре нелегалните емигранти. Някои от мексиканците също са въоръжени и избухват ожесточени престрелки. Стотици хора падат убити и от двете страни. Репортери от цял свят пристигат на американо-мексиканската граница и предават на живо 24 часови репортажи за националните си телевизии. Появяват се хайки от бездомни кучета, които започват да ядат труповете на убитите...
Педро прави своя последен, голям удар. Огромен камион, пълен с чист хероин и кокаин, се насочва към неговата тайна база в Сан Франциско. Той научава, че жената на братовчед му и дъщерите й са избягали от имението. Разтревожен Педро позвънява от камиона в техния апартамент, за да провери дали са се прибрали. По зла ирония на съдбата Франциско тъкмо се върнал в къщи и той заповядва на жена си да задържи Педро на телефона, докато неговите хора от Отдела за борба с наркотиците /Дрог Инфорсмент Еженси/, засекат мястото, откъдето се обажда. “Обажда се от камион, който се движи на север по магистрала №5 в посока на Сан Франциско”. Агентът взима един хеликоптер и се спуска по следите на братовчед си. Тук, Юго, става малко действие в стила на Джеимс Бонд. Един от хората на Педро, който се движи в кола пред камиона като охрана, успява да взриви хеликоптера с базука, но в последния момент агента скача в морето. Кратер от крайбрежната охрана го прибира и гонитбата продължава. Франциско стреля с леката картечница от кораба и успява да убие шофьора на камиона. Той се обръща и се запалва. Само Педро и бялото куче оцеляват. Той открадва един кон от близкото ранчо и се опитва да избяга. Братовчед му взима един мотоциклет и се спуска по следите му. След дълга гонитба коня се свлича на земята, убит от куршума на агента. Педро скача и започва да бяга, изкачвайки се на върха на една крайбрежна канара. Братовчед му изоставя мотоциклета и започва да се катери след него.
- Какво става с бялото куче? Не може ли да го спаси?
- Бялото куче-талисман може да го закриля от всекиго, но не и от неговата собствена кръв. То стои отстрани и жално вие, наблюдавайки безпомощно как двамата братовчеди се бият. Те си нанасят ожесточени удари, душат се, търкалят се по земята, докато накрая падат от канарата в морето.
- Оцелява ли някой?
- Не! И двамата умират! Двете семейства са нещастни. Организацията на Педро се разпада след смъртта му, а мексиканските власти със съдействието на американските ДИЕ /наркотик бюро/, конфискуват всички негови имоти и замразяват банковите му сметки. Семейството на Франциско отново изпада в мизерия и всичките им приятели ги напускат един по един. Жената на Педро се самоубива, една от дъщерите й става проститутка, другата наркоманка, а сина й отива в Колумбия при приятелите на баща си. Той няма неговия късмет и при една атака на правителствените войски, които нападат кокаиновата плантация, той намира смъртта си.
- А какво става със семейството на Франциско?
- В чест на баща им, издигат малък паметник на граничната застава, където е работил, а на жена му отпускат пожизнена пенсия. Голямата му дъщеря става известен художник и открива няколко галерии със своите рисунки. Средната става адвокат и успешно спечелва няколко големи процеси. А най-малката, която завършва Медицинската академия, вместо да работи в някоя голяма болница, отива в Червен кръст като доброволка. Изпращат я в Мексико, където по ирония на съдбата в нейната болница докарват една проститутка с прерязано гърло. Лекарите едва успяват да й спасят живота. Отначало тя не познава братовчедка си, но по-късно случайно се разговарят и открива истината. Тя я пита какво е станало със сестра й и брат й и тя отговаря, че няма представа. Двете по-късно се връщат в Мексико сити и започват да търсят сестра й във вертепите и бедните квартали на града. Най-накрая я откриват, но наркотиците й са помътнели ума и тя не познава сестра си и братовчедка си. Те я поставят в болница за наркомани и след няколко месеца лечение, се възстановява. Тя се влюбва в един от лекарите в болницата и се омъжват.
- А какво става с по-голямата й сестра?
- Тя също се присъединява към Червен кръст при братовчедка си. След 30 години двете получават Награда за Хуманност от ООН-то.
- А какво става с Бялото куче?
- След смъртта на Педро и Франциско, бялото куче изчезва безследно. Един ден то се появява на мексиканска територия пред болницата, където работи малката дъщеря на Франциско. Тя с радост познава бялото куче и от този ден, то я следва навсякъде. Е, какво мислиш? Как ти се струва историята?
Югото стоеше с отворена уста.
- Имах чувството, че гледах последния приключенски филм с главно участие на Жан Клод Ван Дам и Арнолд Шварценегер. Чудесна история, човече. Не, нямам думи...
- Романът ми ще бъде послание към мексиканските хора. Знаеш ли, когато бях за първи път в Мексико, по погрешка взех автобус за Тихуана, вместо за Гуалахара. На една спирка се качи една жена с двамата й сина. Тя каза нещо по испански - не можах да разбера точно и те започнаха да пеят. Едното момче свиреше на нещо подобно на хармоника - дълги тръби като свирки, долепени една до друга, с отвори в горния им край. Другото момче пригласяше на майка си. Е, такава красива песен! Душата ми се покърти!
Франциско избърса една сълза от окото си и замълча.
- Това ли са прочутите бас-маритси /пътуващ музикант/, за които говориш?
- Да. Спомняш ли си, това е първата работа на Педро, преди да стане наркотрафикант. Сред бас-мариачите можеш да намериш хора с изключителни музикални таланти - певци, музиканти, артисти. Те имат нещастието да се родят в Мексико, а не в Америка. Ако се бяха родили в северната съседка, те може би биха станали оперни певци, музиканти в прочути групи или известни певци. Кой знае! Знаеш ли, посланието ми към тях е да спрат да мислят за Америка и това как да спечелят долари и да останат в Родината си. Защото Родината им се нуждае от тях. Знаеш ли, мексиканската култура е една от най-богатите в света. Чувал ли си за цивилизацията на инките. Докато хората в средните векове в Европа са тънели в невежество и са пъшкали под каиша на Католическата инквизиция, империята на инките е била в най-големия си разцвет. Инките са наблюдавали звездите и са имали най-точния календар по това време. Те са постигнали изключителни успехи в областта на земеделието и напояването. Един ден ще се върна в Мексико, за да довърша книгата си...
Франциско се замълча, понесен на вихъра на въображението си...