автор: siqnie

Момчето с бадемови очи,нима си ти?,
момчето с безбройни синини.
Ожулени ръце и колене,разрошени коси,
и пясък в съндалите протрити.

Нима наистина си ти ,в бял костюм,
ухаещ на приятен скъп парфюм.
Излизащ от баварец с цвят сребрист,
и дама млада под ръка държиш.

Момчето с бадемови очи сега е мъж,
почти на тридесет и три,а бурята във вените мълчи.
Косите са пригладени на зад,
зараснали са всички синини.

Момчето с бадемови очи сега е мъж,
забравил някъде в миналото своята принцеса.
С която делеше дори,
откраднати тайно череши.

Момчето чертаело с пръст,
по пясъка нежни признания.
Е силен,голям хубав мъж,
с истински вече желания.

Момчето в което се влюбих,
бе малко с очи от бадем.
Но някъде май го изгубих,
а спомена бори се в мен.

Момчето с бадемови очи...