автор: MarioLanza

Ден след ден летях към тебе,
Ти крилата мои изгори,
Паднах аз от синьото небе,
Върнах се от рая в ада.

Чудо трябва да се сътвори,
Феникса от пепелта да стане,
Раните да заздрави,
Полета да не престане.

Ти за мене беше ангел,
Със неземна красота,
Къпех се от ранно утро,
В твойта нежна доброта.

Аз не знам какво се случи,
Как престана изведнъж,
Онова прекрасно чувство,
Свежо като летен дъжд.

А сега мъгла превзема,
Грешната, душата моя,
Нямам дъх за да поема,
Пътя страшен, спирам на завоя.

Мразиш ли ме,
Любовта ми е към теб безкрайна,
Чувстваш ли ме,
Болката след теб остана.