автор: Lachistata

На Красимир

Ръцете ти виждам
в много нюанси-
болезнено скръстени,
с бледнеещи нокти
от ярост,
треперещи,
свити, нападащи,
галещи кадифето
на меко кресло,
нервно опипващи
ръб табакерен,
отпуснати, леки,
добри- миг преди да погалят.
Сурови, сериозни,
когато върховете на пръстите
попиват и последното кътче боя
от ярка картина.
Тревожни,
когато взимаш решение,
с опънати вени-
леко туптящи,-
застинали
като кухи отливки
от някакъв миг,
в който ме няма.
Силни, когато държат
длето, нож или четка,
нетърпеливи и нежни,
когато късат цветя.
Ръцете ти всичко ми казват,
разказват безкрайно
за целия свят...
В тях аз откривам
миг подир миг
парчета от себе си...