автор: pastirka

Звъня на дядо Господ.
Не пред вратите райски,
защото ми е рано
да бъда още там.
Преписах джиесема
от небесата майски.
(Подарък таен, свисше,
защо на мен - не знам.)

Звъня със страх. Сърцето
разплаква тишината.
Сигналът е свободен,
но включва секретар:
- Ще те изслушам, чадо,
записвам час и дата,
но днес ще съм на дело
срещу Смъртта-жетвар.

Преглъщам боязливо...
Гласът ми колабира
в слушалката промушен
и страшно изтънял:
- Аз искам мама! Боже,
недей да я прибираш!
Светът за мен след нея
ще бъде опустял!

02.07.2007г.