автор: dubrav

Преди да отворя онази врата,
не вярвам дори и на себе си...
Опипвам лицето си с пръсти.
Щипя се за да се събудя.
Питам другите аз ли съм.
Пробвам ключовете стават ли.
После пак опипвам лицето си.
Ощипан.
Опипан.
И убеден
Отключвам.
Бавно отварям вратата.
Огледалото зад нея е празно...