автор: pastirka

Звездите пеят в нощи светлокоси,
гласът им водопадно се разлива.
Танцуват те по покривите боси,
усмихнати и истински щастливи.

Тогава всички спят, но от небето
за мене спускат нотната си стълба.
Луната със фенера си ми свети.
Изкачвам се, земята ви загърбвам.

Тъгата завистливо ме поглежда,
разквакана в блатистата си тиня.
На луда във очите и изглеждам.
Прощава и кръвта ми звездносиня.

Прегръщам пак сестрите си небесни,
нощта в сопранов блясък засиява.
Запявам с тях и звездната ни песен
в небето своя млечен път оставя.