автор: dandan

Самотата е бич,
усещам резките
по голото ми тяло,
болят.
Мисля за топла ръка,
взела моята,
говори ми тихо
като на дете,
недей,не плачи,
ще мине.
Как да И кажа,
че не мога
да плача.
Отдавна
са пресъхнали
дълбоките кладенци.
А бяха извори
и пиеха на глътки
от тях,жадно.
Искам пороен дъжд,
силна вода,
река, море, океан ,
безкрайна вода...
Аз съм жадна сега.