автор: kiart

Морето започва да шепне към пет и дванайсет,
луната започва да слуша към четвърт след пет.
- Преди зазоряване, дивно неземна, отдай ми се.
- Не мога, отрони се лист на брега ти. Късмет!

- Бъди с мен, далечна, рибарите още са сънени.
След буря проклинат ме - бил съм свиреп людоед.
- Отново отрони се лист от дървото прегърбено
и точно сега вдъхновявам един млад поет.

- Петлите пропяха и вълците вече не вият.
Отдай се, сияйна, на своето синьо море!
- Не мога, от моя светлик жадно утрото пие,
заглъхва печално безгрижен китарен квартет.

- Недей, потопи се в мен, бледа любов недокосвана!
О, как да сваля този приказен матов корсет?
- Ах, спри, не посягай, дванайсет врати се отлостиха,
листата, които отрони дървото, са пет!

- Гмурни се в мен, моя любов, вечността ни е стожер!
"The show must go on" ще изпеем, любима, на Queen!
- За другото лято не можем ли да го отложим?
Листата са девет. Зелени са...

Post scriptum: Green