Надявам се, не се сърдиш, че ти противореча, "Никога" е по всяко време, при всякакви обстоятелства, защото в жената е кодирано създаването, как може някой , който постоянно създава да е самотен?Ръцете, които нямат спиране, не познават скуката/самотата...в този ред на мисли, а иначе , човек винаги е сам, но не самотен:)
Усмивки за теб.
" Никога" го разглеждам само в конкретния аспеект на едно човешко съществуване. Тук. Което е крайно. А кодирането, не значи и последователна реализация. Всъщност и мравките работят. И не са сами, нито самотни. Опасявам се , обаче, че ще стане нещо като чат.
Така или иначе, стихът се е случил такъв.
Благодаря за усмивките. Хубаво е преди нощта.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 761
ХуЛитери: 5
Всичко: 766
Онлайн сега:
