автор: Shanka

Елите и старата пейка,
и спомен потънал във прах,
в краката увехнала вейка
и онзи почти детски смях.

Тук спомени с всички сезони,
отчаяно, вечно ще има.
И лято, и есен, и пролет
и някоя ледена зима.

Но няма със теб да се върнем
по старите стъпки, уви!
И няма отново да зърнем
наивните детски мечти.

Ние с теб сме сега непознати,
а пък можем да вдигнем глави
и да викнем "Постой!" на Съдбата,
и да кажем по-тихо "Прости!".

Колко много, до болка обичах!
Жалко...Днес само спомена гоня...
Този спомен сякаш е всичко,
спомен сладък през всички сезони.