автор: dara33

Дори и сексът с нея беше до болка познат, апатичен и изнурителен. Без желание, само механично изпълнение на задължението към нейното тяло. Чукаше без грам любов.
Той пътуваше към другата къща. Мислеше за голата си пеперуда, а отиваше при онази женаq дето просто беше свикнал с нея. Всичко отдавна се беше превърнало в монотонно съществуване. Сивота. Мълчание. В редките случеи, когато си казваха нещо се свеждаше до пари, сметки или имот. Беше му писнало всичко отдавна. Тази сделка го беше превърнал в мълчалив егоист. Вземаше и получаваше всичко в границата на нормалното. Ако изобщо можеше да има такава граница. Отдавна живееше в капан. Смачкваше го всичко. Дори покорността на тази жена. Или безразличието. Откакто срещна свйта пеперуда, той се чувстваше жив Досега беше съществуване, вегитиране или бледо подобие на живот. Прибра се. Мислейки за онази, дето беше оставил гола, прекрасна и алчна за неговата мъжественост. Просто изгаряше от желание по нея, независимо че я беше любил преди час, а другата го чакаше, за да мълчат заобиколени от общите стени. И тя го чакаше. Но беше различно. Нямаше тръпка, страст, живот. Болеше го. Искаше пеперудата, а тя остана там, потънала в мълчаливо съзерцание, безгласна и дори без намек за "остани" . Това го влудяваше, давеше го като заседнала костилка в гърлото. Премълчаното тежеше. Това му се беше стоварило, като тежка оловна топка на главата, но нямаше право дори да попита. Прибра се в другата къща.
Изпитваше безразличие към онази там. Някога? Някога имаше нещо, но между тях зееше дупката на безразличие, която не можеше да бъде запълнена с нищо. Абсолютно с нищо. Дори и сексът с нея беше до болка познат, апатичен и изнурителен. Без желание, само механично изпълнение на задължението към нейното тяло. Чукаше без грам любов. Просто някак си ставаше, от това че бяха от години заедно, или може би навик, но правеше това без да протестира много, много. А сега беше бесен, на пеперудата си и искаше да чука тази жена. Тя се изненада на неговата напоритост и желание. Почти никога не я беше пожелавал така. Не се отказа. В крайна сметка беше опитвала ласките му. Нямаше нищо против да и го вкара, но не очакваше това дето се случи. От ярост и бяс, просто не се замисли. Беше груб. Дори не я възбуди. Само я разтвори и го вкара в нея. Тя извика. От болка. Той сякаш не я чу. Просто не искаше да изилза от там. Мислеше за онзи, а беше тук - на най-омразното място на света. Болеше го от другата, а си го изкарваше на тази. Отмъщаваше сякаш на плътта, заради другата, дето улови, че има тайна. Жена му се остави на грубите му ласки. В крайна сметка безразличието я беше научило да го изтърпява. И тя имаше тайните си.
-Искам те още...
-И аз те искам.
Обърна се и даде дупето си. Знаше, че обича да влиза там, дори сега когато беше бесен щеше да го накара да свърши по-бързо, за да се отърве от него.
Той влетя. Лудо, бързо, разкъсващо...Извика, когато се изля в нея. Просто свърши бързо. Нейната задница винаги му действаше така. Бързо и изсипващо се. Тя почувства топлината на спермата му в нея и се отпусна. В крайна сметка беше изпълнила съпружеското си задължение. Беше задоволила мъжкия му нагон. Не изпита нищо. Дори и усещане, че е претърпяла поредното унижение или каквото му се вика там. И тя имаше начин да си взема от живота онова, което искаше. И си го взимаше, от един мъж доста по-млад от нея с атлетична фигура и прекалено нежен за да и причини болка. Усмихна се на себе си. Не обичаше този мъж. Нито тялото му. Нищо в него. Това се усещаше даже във въздуха, който си деляха там между общите стени. После той отиде в банята, за да се измие. Чувстваше се изневерил на пеперудата си, но ядът се загнезди в него като горчилка. И болката също. Неизвесността го убиваше бавно и сигурно. Чувстваше се в капан!




б.а. следва Телата/нощ десета/